Мрачни дни [bg]

— Ще опитам — промърмори Скълдъгъри.

Кларабел премести очи върху епруветките.

— Ляво безопасно, дясно опасно. Безопасно, опасно.

— Какво носиш? — попита Валкирия, защото просто се налагаше — нямаше как за подминат странната асистентка.

— О, епруветките ли? — грейна Кларабел. — Нищо особено.

— Аха.

— Е, не е съвсем нищо, де. Поредният експеримент на професора, знаете го какъв е. Най-важното е да запомня, че не трябва да пия от нито една от двете. Така ми поръча професорът. Най-важното, каза, е да не пиеш от нито една от епруветките. А аз попитах, ако все пак пийна, коя от двете ще ми навреди повече? А професорът вика, просто не пий! А аз викам, добре де, ако все пак пийна, а той — че защо ще пийваш, като изрично ти поръчвам да не пиеш? А аз викам, да, де, обаче да кажем, че все пак съм изпила едната от двете, коя ще да е по-опасната? А той каза, че по-опасната е тази в лявата ми ръка.

— Тази е безопасната — поправи я Валкирия.

— Моля?

— Нали преди малко каза „ляво безопасно, дясно опасно“.

— Сигурна ли си? Не беше ли обратното?

— Лявата епруветка е безопасната — намеси се Скълдъгъри. — Такава ти беше мантрата.

Кларабел се намръщи.

— Аз много-много не различавам ляво от дясно, да ви кажа.

Скълдъгъри посочи:

— Ето това ти е лявата ръка.

— Но тази е опасната епруветка.

— Сигурна ли си?

— Ами, да. Я да проверим.

Преди да успеят да я спрат, Кларабел сръбна от епруветката в дясната си ръка. Изжабурка се, преглътна и кимна.

— Ами, да — рече щастливо.

— Тази ли беше безопасната? — попита Валкирия.

— Нямам представа — отвърна асистентката и отмина.

Кенспекъл Граус връхлетя в помещението за спешна помощ, чиято врата се виждаше в края на коридора. Скълдъгъри и Валкирия влязоха след него. Застанал пред едно огледало, професорът решеше бялата си коса. Видя отраженията им и се обърна.

— Не знам защо въобще си правя труда — промърмори. — Никога няма да се оправя с тая коса. Сама се мести насам-натам по главата ми.

— Здрасти, професоре — поздрави Скълдъгъри.

— Чух, че си се върнал — отвърна професорът. Носеше памучни панталони, сако и жълта папийонка. — Само въпрос на време е, викам си, преди да цъфнат тука двамата с Валкирия и момиченцето пак ще е ранено, а аз ще трябва да я лекувам. Какво има този път, Валкирия? Счупена ръка?

— Дланта по-скоро.

— Е, лесна работа, не ще и дума — укорително я сряза Кенспекъл.

Извади от буркан на близката лавица сгънато листо от някакво растение и каза: