Мрачни дни [bg]

Отляво дочу ръмжене. Почувства движение и един мъж се хвърли в светлото петно пред очите й. Валкирия измести въздуха и невидимата стена блъсна вампира, точно когато скачаше да нанесе смъртоносен удар. Момичето се извъртя и сенките от пръстена й се усукаха и блъснаха в гърдите една жена вампир, която я връхлиташе в гръб. После Валкирия хукна.

Скочи през отвора в отсрещната стена и падна право в ръцете на друг заразен. Устата му зееше, острите му зъби бяха готови да се впият в гърлото й. Тя го блъсна с чело в лицето, той изви от болка и я пусна. Момичето залитна замаяно и се спъна в нещо, което й заприлича на малка масичка. Ръката й напипа настолна лампа, стисна я и я стовари върху главата на вампира. Крушката гръмна и наоколо се възцари пълна тъмнина, но Валкирия вече се беше отскубнала и отново бягаше.

Трима заразени вече я чакаха. Тя щракна с пръсти, хвърли пламъците върху близкия диван, измести въздуха и запрати горящата мебел срещу им. Заразените отскочиха, тя отново побягна и се шмугна в тъмната кухня, премина я, препъна се през поредния избит в стената отвор и се изтърколи в спалнята на съседния апартамент.

Нещо я грабна и в следващия миг тя полетя през празното пространство. Блъсна се в стена и падна, а хвърлилият я мъж вече скачаше, готов да я докопа. Тя опита да измести въздуха, но той сграбчи китката й. Стисна я и болката накара момичето да коленичи. Другата му ръка я хвана за яката, завъртя я и я запрати пак в стената. Улучи поредния отвор, Валкирия се озова в дневна, падна върху маса, изпосъбори всички натрупани отгоре й боклуци и се извъргаля на пода.

Друг вампир я хвана. Момичето заби лакът в устата му, когато той се опита да я ухапе, отмятайки главата му, а със свободната си ръка го удари в гърлото. Той се задави и залитна назад, но тогава отгоре й се стовари нова тежест. Валкирия падна, в бузата й се заби юмрук и светът се завъртя около нея. Тя се сви на кълбо, а ударите на заразения се посипаха отгоре й, добре че ръкавите на палтото поемаха по-голямата част от силата им. Останалите заразени също бързаха към нея. Ако останеше и миг още на пода, с нея беше свършено.

Щракна с пръсти и хвърли пламък в лицето на онзи заразен, който я удряше. Той изпищя и побягна. Момичето измести въздуха и запрати тялото му към стената. После се изправи. В сумрака видя останалите заразени, които се прокрадваха към нея. Така нямаше да стане. Скълдъгъри можеше и да успее да си пробие път до вратата с бой, но тя не беше Скълдъгъри. Имаше нужда от друг план.

— Спрете! — кресна.

За огромно нейно удивление заразените замръзнаха.

— Не съм тук, за да се бия с вас — изрече Валкирия високо и ясно. — Не съм дошла да ви наранявам, нито да се състезаваме. Молох ме изпрати да си поговорим. Той иска един от вас да ми помогне. Разбирате ли?

Вампирите я гледаха така, сякаш беше най-съблазнителната храна на света, но не помръднаха от местата си. Някъде от мрака долетя ръмжене.