Мрачни дни [bg]

Професорът наля някакви течности в купата, добави малко от няколко шишенца с различен прашец и хвърли поглед към часовника си.

— Ще излизате ли? — попита Валкирия.

Кенспекъл спря да бърка сместа пред себе си. Купата продължи да се клати отчаяно.

— Да, ще излизам.

— Защото сте облечен някак си официално. Вие никога не се обличате официално. Да не би да… Професоре, да не би да отивате на среща?

— Защо само звучиш толкова изненадано не мога да разбера! Защото съм старец ли, що ли? Старец съм, а старците не ходят по срещи, така ли? Старците нямат нужда от любов и от компания, и никога не страдат, защото са самотни, а? Затова ли си толкова изненадана, че имам среща?

— Не — отвърна момичето. — Изненадана съм, защото по принцип вие сте такъв мърморко.

— А. Да. Е, мърморко съм, да. Но какво да ти кажа. Някои жени харесват това.

— Е, що пък за жени ще да са?

— Жени със занижени критерии.

— Значи имате среща точно сега? Дори няма обяд. Къде ще ходите?

— На бинго.

— Бинго ли?

— Точно така. Очевидно всички я играят тая игра — професорът направи знак на Валкирия да се премести и й посочи купата, която сега беше пълна с кафява лигава смес. — Пъхни си ръката вътре.

Момичето се подчини. Сместа беше зърнеста и леденостудена.

— Дръж я така три-четири минути, докато спре да те гъделичка. И не свивай пръстите, чу ли? Като приключиш, си измий ръцете на мивката. Хубавичко да ги измиеш, не искам петна по пешкира! Ще останат някои леки синини, но до следобед ще си забравила, че е било счупено.

— Тръгвате значи?

— Имам среща, Валкирия.

— Хубаво. Да. Извинявайте. Вървете, аз ще се оправя.

— Нямаш представа колко високо ценя мнението ти по медицински въпроси! Детектив Плезънт, моля ви се, погрижете се детето да не си счупи нищо друго, докато стои и чака предишното да заздравее.

— Ще се постарая.

— Да, това ми е единствената молба.

Професорът се поклони и на двамата и изфуча от стаята.

— В добро настроение е — рече Валкирия.

— Така си е — съгласи се скелетът. — Доста объркващо се държи.

— И малко грубо.

— Вярно.

Телефонът на Валкирия звънна и тя вдигна със свободната си ръка. Беше Флетчър. Тя му обясни къде са и той каза, че отива да вземе Танит. Минута по-късно телепортаторът и русата магьосница се появиха в стаята.

Танит повдигна вежда към покритата със слуз ръка на Валкирия, която тя тъкмо плакнеше на мивката.

— Какво стана?

— Вампири — отвърна Валкирия. — Научихме, че скривалището на Дъск се намира в някакъв замък.

— Вие как се справихте? — попита Скълдъгъри.

— Не намерих Рем Крукс никъде. Определено не е близо до Хагард в момента — отвърна Танит. — Нито един от печатите на Чайна не е пипан, така че явно не се е и опитвал да ги премине.