Мрачни дни [bg]

Колата пред тях не се справяше толкова добре. Излезе от платното, пешеходците наоколо отскачаха панически, когато автомобилът подкара по тротоара и се блъсна в една метална бариера. Измести се встрани от инерцията, после спря, а бариерата се стовари с трясък на земята. Скълдъгъри настъпи спирачките.

Колата на Сангуайн беше спряла, предният й капак беше смачкан и от двигателя се издигаше сивкав пушек. Валкирия зърна движение в купето.

— Излизат — каза, откопча предпазния колан и изрита вратата от своята страна. В този миг чу сирената.

Хукна и подмина едно момче тийнейджър, който я зяпаше невярващо. Момчето вдигна мобилния си телефон и я снима, но тя го дръпна от ръката му и прескочи смачканите железа на бариерата. Втурна се към катастрофиралата кола, като измести въздуха пред себе си, за да разчисти пушека и да види точно какво става. Колата беше празна. В последния миг зърна Сангуайн, който се скри зад близкия ъгъл, влачейки професора след себе си.

Момичето улови Флетчър, който вече стоеше до рамото й, и каза:

— Там.

И в този момент една полицейска кола наби спирачки до тях.

Двамата застинаха. Валкирия усещаше как Флетчър трепери и се бори с естествения си инстинкт да се телепортира. Очите й се стрелнаха към Скълдъгъри. Всички магьосници към момента бяха с гръб към полицаите, но Скълдъгъри не носеше шала си. Ако се обърнеше, всички щяха да видят какво представлява.

— На земята! — кресна един от полицаите. Валкирия ги гледаше как приближават внимателно към нея.

— Оставете оръжията си на земята и лягайте долу! — нареди друг от полицаите.

Валкирия не мръдна. Скълдъгъри вдигна ръце високо над главата си. Момичето чу звънтенето на белезниците. Видя и как един от полицаите посегна към Скълдъгъри, а скелетът се извърна, сграбчи ръката му и я изви. Ченгето зад Валкирия измъкна палката си и понечи да се притече на помощ на колегата си, но момичето го изрита и го събори.

Скълдъгъри уви ръка около врата на единия полицай и стисна силно. Валкирия измести въздуха и вторият полицай излетя, тресна се в колата на Сангуайн и застена.

Наоколо кънтяха още сирени, все по-силни.

Скълдъгъри пусна изпадналия в безсъзнание полицай на земята и тримата магьосници се запътиха бързо към Бентлито. Пътем Валкирия измъкна батерията от телефона на зяпналото момче и му подхвърли апарата обратно. Влязоха в колата и отфучаха, извивайки максимално вдясно, за да се разминат с другите три патрулни коли, които бързаха да се присъединят към първата. Наближиха мястото, където падна Танит и Скълдъгъри забави. Платното беше пусто.

Валкирия измъкна телефона си и набра номера на Танит. След няколко позвънявания отсреща вдигнаха.