Реката на тайните [bg]

— У теб ли е дневникът? — попита Фош.

— В хотела е. Винаги мога да го донеса.

— Не можеш — възрази Брунесо. — Сутринта ти напусна Панама.

— Моля? — озадачено попита Мърсър.

— След като хората ми обезвредиха бившите членове на Бригадите на честта, които те преследваха от ресторанта, като блъснаха колата им, накарах един легионер, който прилича на теб, да се качи на самолет за Маями, щом се увери, че главорезите на Лиу са по петите му. Ние не бяхме единствените, които подслушвахме разговора ти. Те проследиха моя човек до общежитието, където ти каза на Мария Барбър, че си отседнал. — Рене се премести неспокойно на мястото си. — Освен това прочетох дневника в Париж, преди Дерозие да ти го даде. В него няма нищо.

Мърсър бе смаян от старателността на френския агент, но се намръщи, като чу последните му думи.

— Откъде знаеш? Инженер ли си по образование? Учил ли си геология? По дяволите, ти дори не знаеш кой е Годин дьо Лепине. Аз пък не мисля, че в дневника няма нищо.

Фош се вцепени от тона на Мърсър, но Брунесо остана невъзмутим. Само се прокашля и се наведе напред.

— Смяташ, че в дневника има нещо, което съм пропуснал?

— Възможно е.

— И ще споделиш ли с нас какво си научил от него?

— Ако си готов да ме подкрепиш, когато се върна на езерото.

— Когато се върнем на езерото — поправи го Лорън и докосна ръката му в жест на солидарност.

— Е, аз всъщност съм ти длъжник — примирено каза Рене. Разследването му на „Хачърли“ не бе стигнало доникъде и Мърсър му предлагаше начин да го поднови. — Не мога да изтегля твърде много хора от товарното пристанище на „Хачърли“, затова ще ти дам двама, плюс Фош и мен.

Мърсър кимна.

— Добре. Кога ще тръгнем?

— Утре следобед. Вие двамата може да пренощувате тук.

Мърсър шепнешком попита Лорън дали има мобилен телефон. Тя отговори, че е в жилището й.

— Първо трябва да се погрижа за някои неща — обърна се той към Рене. — Ще дойдем тук по обяд.

— Не трябва да ходиш в хотел „Сезар Парк“. Хората на Лиу може и да мислят, че си напуснал Панама, но връщането ти на подобно публично място е излишен риск.

— Ще спим в апартамента на Лорън.

Тя се ококори от изненада.

— Добре — каза Рене. — Доколкото ни е известно, Лиу не знае за нея. В апартамента й би трябвало да сте в безопасност. Един от хората ми ще ви закара там и утре по обяд ще ви вземе.

— Тогава до утре.

Мърсър скочи, изведнъж обзет от чувство за неотложност, породено от внезапно хрумване, което трябваше да провери.

След четирийсет минути Лорън превъртя ключа на апартамента си, който се намираше във висока сграда с изглед към Панамския залив. Тъй като правителството плащаше наема, апартаментът беше на нисък етаж и прозорците гледаха към сушата.