Реката на тайните [bg]

— Неприятно ми е да ти го кажа, приятелю, но за теб и долнопробен мотел с хлебарки е много. Французите и Лиу Юшен очевидно ме наблюдават, защото са подслушвали вечерята ми със съпругата на Гари. Но никой не знае за теб и за Роди и не искам да разберат.

— Ще бъда тайният коз, така ли? — попита Хари. Идеята явно му допадна.

— Това е крачка нагоре от обичайната ти роля на пияница, паднал в канавката.

— Паднах само веднъж в канавката, докато се прибирах от „При Дребосъка“. Трябва ли постоянно да ми го напомняш?

— Връщам си го за номера в болницата.

— Значи сме квит?

— Съвсем не — засмя се Мърсър и затвори, след като Хари каза, че няколко дни ще живее при семейство Херара и ще пази дневника, докато Мърсър се върне от Реката на руините.

— „Пияница в канавката“? Какво ви става на вас двамата? Никога ли не се държите дружелюбно един с друг?

— Това беше дружелюбно. — Мърсър се отпусна на дивана и въздъхна уморено. — Сега разбираш защо исках да се обадя отнякъде извън тайната квартира.

— Не искаш Брунесо да те чуе. Нямаш ли му доверие?

— Имам доверие на малцина шпиони. Щом стигнем до езерото и намерим доказателство, че „Хачърли“ ограбва панамските археологически разкопки, не желая да имам нищо общо с него. А що се отнася до това, че Китай превзема Панамския канал, Съединените щати направиха грешка, като го предадоха, затова изобщо не ме е грижа какво ще стане с него.

— Глупости! — Лорън не се остави да бъде подведена от лъжата му. Мърсър повдигна учудено вежди, но тайно в себе си остана доволен, че е прочела мислите му. — През последните няколко дни те наблюдавам и мисля, че разбрах някои неща за характера ти. Брунесо постави ново предизвикателство пред нас и ти изгаряш от нетърпение да го приемеш.

— Толкова ли съм прозрачен? — Мърсър се усмихна.

— Защо инак ще изпращаш Хари да следи самосвалите? Ти вече се досети, че „Хачърли“ са намислили нещо друго освен незаконно изнасяне на злато. Каза, че Каналът не те интересува, защото искаш да се отървеш от мен, както ще направиш с Брунесо.

— Тази битка не е твоя — сериозно каза Мърсър.

— Не се опитвай да ме отблъснеш, защото съм жена — разгорещено отговори Лорън, сложи ръце на кръста си и гордо изпъчи гърди. — Тази битка е и моя.

— Не искам да те забърквам в тази история, защото ти си офицер от армията на Съединените щати и може да загубиш всичко, ако ми помогнеш. — Мърсър също повиши тон. — Не защото си жена. Опитвам се да предпазя кариерата ти, а не сексуалната ти принадлежност.

Лорън разбра, че той не лъже, и гневът й изведнъж намаля. Мърсър не би прекрачил границата между кавалерството и презрителното отношение към жените. Гласът й омекна.

— Благодаря, но кариерата ми си е моя. Освен това имам тайно оръжие, което ще ме спаси, ако нещата в армията загрубеят. — Тя млъкна смутено и след кратка пауза добави: — Баща ми е генерал.