![Реката на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/8/6/rekata-na-tajnite-bg-download.jpg)
Реката на тайните [bg]
- Автор: Дю Брюл Джек
- Серия: Филип Мърсър #5
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-587-8
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Реката на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
“Започва със сто километра в час и се развива все по-бързо... Заплетено, интелигентно, шеметно приключение”. Лий Чайлд
“Прилив на адреналин” Дъглас Престън
Признанието й го изненада и Мърсър не устоя и я подразни.
— И ще извикаш: „Татко!“?
Лорън се наежи. През цялата си кариера отхвърляше слуховете, че баща и е издействал повишенията й. Тя знаеше, че това не е вярно, но нямаше как да го докаже, затова приемаше трудни задачи и отказваше мисии, с които бързо би се издигнала. Неприятно й беше, че е принудена да саботира собствената си кариера, защото баща и е генерал.
И в същия миг разбра, че Мърсър се шегува, че не е възможно да знае какво говорят зад гърба и, и изражението й стана глуповато.
— Досега не ми се е налагало, но мога да го направя. И ако кажеш на някого, ще ти избия зъбите.
Мърсър разбра, че е засегнал болезнено място. Представяше си какво е преживяла, че е дъщеря на генерал. Все едно да си ученик в училище, на което баща ти е директор. Само че това не беше училище, а целият й живот. Защо не си бе държал устата затворена?
— Разбрахме се.
Лорън кимна и нещо безмълвно премина между тях. Тя знаеше една от най-съкровените му тайни и сега и той знаеше какво я измъчва. И двамата не очакваха, че ще споделят тези неща, но го бяха направили. Лорън се обърна, преди да се е изчервила.
— Дай ми петнайсет минути под душа и после банята е на твое разположение. Мисля, че в хладилника има две бири. Вземи ги, ако искаш.
Водната струя бавно прогони изтощението. Мускулите й се отпуснаха и ставите й омекнаха. Макар че организмът й се нуждаеше от сън, Лорън мислеше за мъжа в другата стая. Мърсър беше различен от всички, които познаваше. Беше красив, но не само това го правеше привлекателен, а и фактът, че хората го слушаха. Усещаха увереността му и реагираха автоматично. Брунесо беше опитен шпионин, но към края на разговора им започна да приема заповеди от Мърсър. Може би единствено баща и приличаше на Мърсър.
„Откъде ми хрумна тази мисъл? Трябва да престана“ — укори се тя, като си помисли, че някой фройдист много би харесал тази идея.
Спомни си как Мърсър гледаше снимката й по бански костюм. Това я бе накарало да се почувства добре. Тя пусна само студената вода и температурният шок прогони всички мисли в тази насока.
Излезе от банята и видя, че Мърсър е заспал на дивана. Извади одеяло от дрешника и го метна върху него. Дори в съня челюстите му бяха стиснати. Лорън устоя на изкушението да докосне лицето му, угаси лампата и си легна.
Панама Сити, Панама
Мърсър имаше традиционна представа за френския Чуждестранен легион. За него те все още бяха самотни пазители в далечни крепости от пясъчник, измъчвани от слънцето на пустинята Сахара. Но спасителната операция в „Хачърли“ го накара да промени мнението си — той осъзна, че се намира в компанията на елитна бойна сила, обучена като „тюлените“ или Зелените барети.
Двамата легионери, които щяха да ги придружат до езерото, бяха във всекидневната на тайната квартира. Щурмовите им винтовки „Фамас“ бяха разглобени, а очите им бяха завързани. След рязката команда на лейтенант Фош двамата почнаха да сглобяват оръжията. Ръцете им действаха светкавично. Фош щракна хронометъра и го погледна.
— Две секунди по-бързо от последния път. Направете го още веднъж.
Докато войниците разглобяваха пушките, Лорън Ваник погледна намръщено Фош.
— Смяташ ли, че е добра идея да се упражняват с оръжия, които по-късно може да използваме в сражение?
Той се усмихна снизходително.
— Разбира се, че не. Онези пушки са в екипировката им. Тези са само за тренировка. Не се притеснявай, капитане. Знаем какво правим.
Влезе Рене Брунесо. Също като хората си, и той беше облечен в цивилни дрехи.
— Добро утро, капитан Ваник, здравей, Мърсър. Ще пиете ли кафе?
Двамата бяха заспали чак в три сутринта и Мърсър с готовност прие предложението. Кафето, което му бе направила Лорън, беше слабо, не го разсъни достатъчно и не зареди организма му с енергия.
Брунесо напълни чашите им и им обясни плана си. Легионерите имаха хеликоптер, скрит в запустяла плантация отвъд развалините на старата част на Панама Сити, която бе ограбена от пирата Хенри Морган през 1671 година. Щяха да пренесат надуваема лодка „Зодиак“ на място, намиращо се над Ел Реал, и щяха да плават с нея по останалия път по Рио Туйра. Преди да стигнат до Реката на руините, щяха да скрият лодката, да заобиколят вулканичната планина и да се качат от страната срещу водопадите.