Рубинения кръг [bg]

— Същият.

Не можех да повярвам на очите си. През своя живот бях свикнал ежедневно да очаквам да се случват всякакви фантастични и изумителни неща. Битки с използване на магията на духа? Няма проблем. Съпругата ми да се превърне в котка? Разбира се, щом трябва. Затова беше смайващо, че срещата с роднина, за когото не се бях сещал от години, можеше така да ме сащиса. Ранд Ивашков беше по-възрастният брат на баща ми, когото не бях виждал от дете, нито се бях замислял за него. Ранд не беше низвергнат — поне не официално — но още от детството ми за мен беше съвсем ясно, че всички предпочитат той да не е наблизо. Баща ми бе поел задълженията и отговорностите му в кралския двор и бе изпратил Ранд извън страната с мисии, в които брат му не би могъл да се издъни и които щяха да го държат по-далече. Веднъж, когато като тийнейджър се забърках в неприятности на един незаконен купон, майка ми бе настояла баща ми да прояви снизходителност и да не ме наказва прекалено строго.

— В крайна сметка — изтъкна тогава тя, — той не е толкова лош, колкото твоят брат.

Той е пропаднал тип — прошепна леля Татяна. — Позор. Повече се интересува от жени и вино, отколкото от семейната чест.

Не ми звучи много по-различно от мен — признах си.

Едва ли! — изсумтя тя. — Твоето семейство никога никъде не те е прогонвало, за да не им се пречкаш из краката.

Последното, което знаех за него, беше, че Ранд е някъде в Европа. И със сигурност не очаквах да се натъкна на чичо ми сред горите на Северен Мичиган.

— Какво правиш тук? — попитах.

— Същото, което и ти — отвърна той и ми смигна. Имаше същите тъмнозелени очи като моите и макар че в кафявата му коса се забелязваха сребърни нишки, не беше толкова посивяла, колкото на баща ми. Може би животът с жени и вино не беше така напрегнат и стресиращ, колкото достопочтеното битие на член на моройския кралски съвет. Ранд беше висок дори за морой и му се наложи да се наведе, за да се втренчи похотливо в Олив, която се сви до мен. — Сладка е — оцени я той. — И както виждам, си се уредил с едно малко незаконно семейство, а? Аз самият имам две такива. Тези дампирски момичета се размножават като…

— Няма такова нещо — прекъснах го, уморен от постоянната нужда да обяснявам. — Аз не съм… това е Олив, моя приятелка, която дойдох да видя.

Чичо Ранд се оживи.

— Значи е свободна? Не съм я мяркал наоколо…

— Не — процедих през стиснати зъби. — Тя не е свободна. Виж, беше ми приятно да те видя и така нататък, но сега не е нито времето, нито мястото. Имам работа.

Понечих да се обърна, давайки знак на Олив, че е време да се връщаме в бунгалото на Даяна. За мое изумление, Ранд сграбчи ръката ми и ме завъртя към себе си. Толкова близо, че миризмата на водка, разнасяща се от него, едва не ме повали на земята.

— Не бъди такъв! — избухна той. — И ти си сноб като цялото ти семейство. Баща ти и превзетата му съпруга винаги са се държали така, сякаш не съм достоен за всички вас. Но я се погледни. Ти си тук и с нищо не си по-добър от мен. Освен това чувам всякакви неща за теб — да си ме чул да те осъждам? Между нас има много общо.