Тайната на забранената книга [bg]

— Да — отговори то.

— Наистина ли? — възкликнах. Бих я искала дори само заради това. Откакто чух за приличните на дяволи Ловци, от самата мисъл за тях ме побиваха тръпки. Изпитвах специален страх от тази каста на Ънсийли, който беше по-силен от друг, програмиран в моите изтормозени гени. — Каква е уловката? — попитах. Глупав въпрос, знаех го. Като че ли щеше да ми каже. Не можех да вярвам на нищо, което ми кажеше. Не бях забравила коментара на Баронс, че е почти невъзможно да бъдат различени кралските семейства на Сийли и Ънсийли. Този принц В’лане от Туата Де Данан твърдеше, че е тук от името на кралицата на Сийли, но аз нямах доказателство за това, нито дори, че е това, което твърдеше.

— Няма уловка — каза то.

Както казах, глупав въпрос.

— Държа на началната си позиция — осведомих го. — Не, благодаря! Така, това е свършено. Сега нека минем на основното! Какво искате от мен? — дръпнах тениската си обратно надолу. Исках малкото ни интервю за работа да приключи и да свършим, колкото по-скоро, толкова по-добре.

Въздухът около мен се смрази, сякаш вледенен от недоволството на Фае от моето отношение.

— Има проблеми в света на Фае, Шийте зрящ — каза то, — а както си видяла и във вашия свят. След цяла вечност на ограничаване, някои от долните касти Ънсийли започнаха да бягат от затвора си. Въпреки усилията ни да изолираме слабостта в тъканта на нашите светове, не сме в състояние да определим как се освобождават.

Вдигнах рамене.

— И какво искате да направя аз за това?

— Кралица Аойбеал иска Шинсар Дъб, Шийте зрящ.

Започвах да мисля, че може да е по-лесно да започна да отмятам всеки, когото познавах в Дъблин, който не искаше Шинсар Дъб. Леле, това значеше никой!

— Е, какво я спира да я вземе? Не се ли предполага тя да е най-могъщата от всички Фае? — бях съвсем сигурна, че точно това ми беше казал Баронс. Освен краля на Ънсийли, за когото някои твърдяха, че надминавал всички, а други, че бил просто фигурант и че „децата на богинята Дану“ са по матриархална линия. Според Баронс никой не знаеше нищо сигурно за краля на Ънсийли.

— Имаме малко затруднение. Не сме способни да усетим собствените си свещени обекти. Единствено редките Шийте зрящи могат. Ние не знаем къде е — Фае нямаше как да изглежда по-оскърбен от признанието си. Как смее светът да не коленичи и да не дращи в краката му? Как смее Вселената да не подреди всичко в негова полза? Как смее един обикновен човек да притежава способност, която надминава техните? — Други неща също изчезнаха. Неща, които бихме искали да си върнем.