В черно като полунощ [bg]

Но това не беше краят му. Неговата омраза към всичко, което смяташе за вещерлък, беше толкова голяма, толкова страшна, че той някак успя да оцелее, макар и без тяло. Въпреки че няма кожа, няма кости, яростта му е толкова силна, че го крепи. Предполагам, че е нещо като призрак. От време на време намира по някой да го пусне на този свят. Тук има много хора, чиито отровни съзнания са отворени за него. А и такива, които по-скоро биха застанали зад злото, отколкото пред него. Един от тях е написал в негова чест книгата, известна като „Вещерски огън“.

Когато обаче се всели в някого — а повярвай ми, навремето имаше немалко злодеи, които си въобразяваха, че ужасните им амбиции ще се сбъднат, ако го приемат в себе си, — притежателят на тялото скоро открива, че няма никакъв контрол над него, че е станал част от него. И твърде късно осъзнава, че няма изход, няма бягство. Освен смъртта…

— Злото отива там, където е добре дошло — промълви Тифани. — Но явно може да влезе и неканено.

— Отлично — кимна госпожица Смит, — колкото и да съжалявам да го кажа. Наистина си те бива. В Лукавеца вече няма нищо веществено. Нищо, което да пипнеш. Нищо, което да видиш. И макар че често убива онези, които са били толкова щедри в своето гостоприемство, той все пак оцелява. Носи се по вятъра в безтелесно състояние, в нещо като сън. И аз знам какво сънува. Красива млада вещица, най-могъщата от всички вещици. Изпитва към нея такава омраза, че според теорията на разтегливостта омразата му минава всякакви предели и се връща от обратната страна, така че излиза своего рода любов. Той жадува да види своята вещица отново. Но в този случай тя почти сигурно ще умре.

Някои вещици — от истинска плът и кръв — се опитваха да се борят с него и побеждаваха. А други се опитваха и умираха. Докато един ден някакво момиченце на име Тифани Сболки с цялата си вироглавост целуна зимата. Което, трябва да кажа, никой не е правил досега. И Лукавеца се събуди. — Госпожица Смит остави чашата си. — Като вещица си наясно, че не бива да таиш в сърцето си страх, нали?

Тифани кимна.

— Е, Тифани, ще се наложи да направиш място за страха. Страх, който да контролираш. Вярваме, че главата е важна, че умът седи като монарх на трона на тялото. Но тялото също е важно, а мозъкът не може да оцелее без него. Ако Лукавеца се всели в тялото ти, не мисля, че ще можеш да се пребориш с него. Той не е нищо подобно на всичко, с което си се сблъсквала досега. Хване ли те, в крайна сметка загиваш. И по-лошо — ставаш част от него. А в този случай смъртта е дългоочаквано избавление. Ето това е, госпожице Тифани Сболки. Той се събужда, носи се с вятъра, търси вещицата. Търси теб.