Открадни си свят [bg]

Долу в доковете цареше покой. Нямаше жива душа, всички бяха напуснали отдавна. Мъждукаха само бледите лампи на биофлуоресцентото осветление, озарявайки горивните шлангове и краищата на отходните канали на пещите. Трантката се спусна по една изоставена стълба и скочи на скалистия под, а сандалите й изтракаха глухо. Тя се огледа, зърна тъмния тунел, който преминаваше над двата зейнали отвора на пещите, и се затича по него. Далече над нея се мержелееха сенчестите редици на пристанищните докове, подобно на чесало, конструирано от зли, гигантски пчели.

Тя спря и наостри уши. Долавяше съвсем ясно шума на трескаво работещ двигател. Докато слушаше, той замлъкна с трясък, последван от стържещ звук.

Трантката изкатери хребета на матрицата. Отвъд ниския широк проход се виждаше заслепяваща арка от светлини. Именно оттам идеше звукът. Тя забърза надолу в тази посока.

Приближаваше някаква работилница или цех, но незавършен и неизползван. Букети от сгърчени и ръждясали кабели стърчаха от върховете на бетонните подпори, пародийни имитации на дръвчета, посадени от някакъв надменен бог. Подът бе изпъстрен с големи мазни петна. Тук-там се виждаха лъскавите метални решетки на отточните канали. Миришеше на стари химикали.

— А, Його — извика той. — Ето те и теб.

Мъжът, както винаги, изглеждаше безупречно. Прахта и мръсотията никога не докосваха сивкавия му костюм и бялата риза. Нахлузил черните очила, той приличаше на злоядо мутирало насекомо, самотен наследник на изоставеното депо. Беше си сложил индуктивна ръкавица, с която в момента се забавляваше. Под негово ръководство три ремонтни робота строяха стръмни рампи, от които след това се засилваха и се блъскаха един в друг.

— Видя ли я? — Гласът му отекна в пустите, мръсни стени.

Тя източи врат и бавно кимна. Не можеше да откъсне разтревожен поглед от роботите. От тях миришеше на прегоряло масло и нагорещен от триене метал. Корпусите им бяха смачкани, а зрителните им лещи — покрити с едри пукнатини.

Той изглежда бе забелязал движението й, без да я поглежда.

— Говори ли с нея?

Його поклати глава.

— Какво прави тя?

— Доде с на кола — прошепна Його. — Влезна вътре.

— Дойде с една кола, влезе вътре — повтори с правилно произношение Грант Непреклонния. — Толкова усилия да те образовам, прахосани на вятъра.

Трантката помръдна беззвучно с устни. Раменете й потръпнаха.