Черното копие и сянката на Властелина [bg]

Яростното цвилене на смъртно уплашените им коне ги стресна като удар с тежък чук. Конете в безумието си се опитваха да скъсат въжетата. С кънтящ звук изгърмя и се скъса нещо в гърдите им - те гледаха на изток, към пустошта, откъдето, както ясно чувстваше Фолко, отново се приближаваше нещо страховито и неразбираемо.

Глух рев, пукот на чупещи се клони. Мигна и изпуши с предсмъртен сив дим огънят, само в пепелта аленееха въглени, но светлината не изчезна. Остана бледо-зеленикаво сияние, на фона на което за миг ясно - до болка в очите отчетливо - започнаха да се виждат сгърчените клони на храстите. А после внезапно клоните се разтвориха и пред пътниците се появи ужасяваща, странна форма на уродлив звяр, какъвто никой от тях не можеше да си представи и в най-страшните сънища. От какви мрачни дълбини бе извикано това същество, никой не знаеше и не можеше даже да се досети. Те видяха два реда от най-остри зъби, жълти кучешки зъби, покритата със слуз муцуна. Непрекъснато шаващи крайници завършваха с нокти, слабо светещото членесто тяло шумолеше, гърчеше се. Две дълбоко хлътнали очи попариха отряда със зеления огън на погледа си. Ниското и плоско продълговато същество спря. Гърлото му захърка и приятелите чуха нещо като квакане или хриптене. Няколко хватателни крайника се вдигнаха във въздуха, заплашително протягайки се към тях.

Ужас и отвращението парализираха за миг всички. Сухият гръб и изпускащият слуз корем, неспокойно помръдващите крака и зеленикавата светлина около увенчаната с рога уродлива глава...

Със звънко изпляскване тетивата на елфическия лък плесна по кожената ръкавица на лявата ръка на хобита. Стрелата се заби точно в лявото око на чудовището, но не заседна, а, заобиколена от червено сияние, прониза от край до край главата и туловището и в следващия миг те я видяха забила се в земята. Червеникавата светлина, излизаща от стрелата, осветяваше тревичките, закрити до този момент от тялото на чудовището.

-Измама! - с див глас изрева Дребосъка, издърпа от огъня тлееща цепеница и я запрати в муцуната на страшилището.

Главнята прелетя през него, и димейки, падна някъде до опашката на призрака. След Дребосъка и останалите започнаха да хвърлят клони, припряно палейки ги от още живите в пепелта въглени.

Контурите на чудовището започнаха бързо да се стапят, също както мъгла под слънчевите лъчи. Мъртвешката зелена светлина отстъпваше пред веселата и светлина на рижия пламък. Келаст - като че за всеки случай? - удари с меча по главата на чудовището иост- рието със свистене разсече въздуха, като дълбоко се заби в земята.

След това очертанията на страшилището окончателно загубиха отчетливост, разтопиха се и изчезнаха, само десетина разхвърляни горящи клонки останаха по земята.