Черното копие и сянката на Властелина [bg]

-Тогава кажи ми, как да се отнасям към думите на Наугрим и, изобщо, кой е той? Аз го попитах, но той по някакви причини не отговори.

-Нима не се досети? Той е от рода на Черните джуджета, онази загадъчна сила, пред която аз бях принуден да отстъпя едно време, защото не намерих общ език с тях. А на думите му трябва да вярваш. Ти наистина си изтеглил чуден жребий, и Олмер, без да иска, сам ти помогна - подари ти чудото на чудесата, Острието на Отрина, или Белег анка на елфически, Ноктите на силата. Не ми го побира умът защо го направи! От Благословената земя също не се вижда всичко, така че на разчитай на всезнанието ми.

-И аз отново те питам - уморено понижавайки глас, каза Фолко, - с какво можееш да ми помогнеш? Ако не можеш - тогава довиждане, а ако можеш - помогни ми. Така казват при нас. Не мога да те разбера, Гандалф. Нищо съществено не каза. Както бях тръгнал да убивам Олмер, така и продължавам да вървя. Както не знаех какво да правя с Нощната господарка и всички останали прелести, които ме очакват на Изток, така и сега не знам. За какво е целият този разговор? Помощ чакам аз от теб, помощ и полезен съвет! Какво да правим с Гълтаните на скали, които пълзят на Запад? Как да противостоим на внушавания от тях страх? Какво да правим, ако загинем и не изпълним дълга си? Да събираме ли сили, да молим ли за помощ? Къде, как, кого? Пред теб са се отваряли вратите на най-силните крепости на Средната земя, и онези, които са били под твоя защита, са могли без церемонии да говорят с крале и управители. Те са имали Пръстена - видимото и ужасно доказателство, и те не са вървели с вързани очи, докато си бил с тях, и ти си успял да им посочиш верния път. А какво можем ние?! Помогни ни, ела с нас! АкоВаларите не могат да унищожат един-единствен Олмер, не дух, ами обикновен човек, станал, по думите ти, върха на Копието на Мрака, защо ти не направиш това? Нали за един миг можеш да стигнеш до него...

-Аз прекарах в Средната земя цялата Трета епоха - тихо каза Олорин. - И през цялото време не съм убил нито един човек, дори той да е служил на Врага.

-Ясно! Мръсната работа трябва да я свършат други, а?!

Фолко вдигна очи - и замръзна: до огъня беше празно.

„Да не би,да ми се е привидяло всичко това? - в недоумение си блъскаше главата той, безпокойно въртейки се на твърдата постелка. - Какво беше това? Ако Гандалф... Не, не прилича. Сигурно наистина Олорин, макар че, да ме вразуми Дурин, както биха казали джуджетата, ако знам кой в действителност е това... Не, Гандалф - онзи Гандалф - нямаше да изчезне по този начин. Той щеше да спори, да се кара и в края на краищата просто щеше да ме хване за ръката и поведе - дотогава, докато разбера накъде трябва да вървя сам. Сигурно Гандалф все пак не е изцяло Олорин... а може би, не, кой го знае. Гандалф е бил, съдейки по Червената книга, почти човек... Само че е можел повече и е знаел повече - сто пъти. А после си е тръгнал... Май това си беше все пак Олорин, би искал да помогне, но не разбира добре как, а може би, аз, глупакът, не го разбрах... Иска да помогне - това е от Гандалф, пък и Олорин винаги е съжалявал обитателите на Средната земя... Но Везните и всякаквите там тъмни слова - какво може, а какво не - това е Олорин, със сигурност...