Драконите на сломеното слънце [bg]

— Карамон добави нещо като: „Рейстлин трябва да е тук. Ето я Тика. Не разбирам. Нещо не е както трябва. Тас… Какво каза Тас… Различно бъдеще… Даламар ще знае… отведи Тасълхоф при Даламар.“ Беше извънредно разстроен и ми се стори, че едва ли ще умре в мир, освен ако не дам обещанието си. Така че го направих.

— Магьосникът Рейстлин е мъртъв повече от петдесет години! — възкликна сър Уорън.

— Да, сър. Така нареченият герой Кракундел също е мъртъв от повече от трийсет, така че това също не може да е той. А магьосникът Даламар е изчезнал. Никой нито го е виждал нито чувал, още откакто Кулата на Върховното чародейство е изчезнала. Говори се, че членовете на Последния конклав официално са го обявили за мъртъв.

— Слуховете са верни. Палин Маджере лично го потвърди пред мен. Но не разполагаме с никакви доказателства и ни се налага да се справим някак с предсмъртното желание на неговия баща. Не съм сигурен как да постъпим.

Джерард замълча. Тас на драго сърце би проговорил, ала бързо осъзна, че превръзката през устата му пречи на двамата мъже да разбират думите, така че нямаше никакво значение дали говори или мълчи. В интерес на истината дори самият кендер не беше сигурен как да постъпи. Нарежданията на Физбан бяха да присъства на погребението, след което незабавно да се върне обратно. „Не се размотавай!“ бяха точните думи на магьосника и очевидно особено държеше на тях, понеже очите му не предвещаваха нищо добро. Тас седеше в креслото, дъвчеше замислено превръзката и се опитваше да определи точния смисъл на думата „размотаване“.

— С ваше разрешение, милорд — обади се Джерард, — искам да ви покажа нещо.

Той вдигна пакета от пода и го постави върху бюрото на лорда. Започна да развързва въжето, с което бе пристегнат.

По същото време Тас вече бе успял да измъкне ръцете си. Сега вече спокойно можеше да се разтъпче наоколо и да огледа стаята, по чиито стени висяха няколко наистина приказни меча, един щит, а в единия ъгъл дори се намираше цяла чанта с карти. Кендерът погледна картите с копнеж и едва не се поддаде на желанието си краката му да го отнесат при тях, ала преди всичко го задържа любопитството да разбере какво има в пакета на рицаря.

Джерард все още се бавеше; очевидно му бе трудно да се справи с възлите.

Тас се канеше да му предложи услугите си, ала рицарят със сигурност нямаше да остане във възторг, така че просто започна да убива време в зяпане и опит да преброи зрънцата, които падаха от горната в долната част на пясъчния часовник. Беше истинско предизвикателство, понеже падаха страшно бързо. Точно когато вече си мислеше, че е уловил ритъма, две или три от тях падаха наведнъж и разваляха всичките му сметки.

Беше стигнал някъде между пет хиляди седемстотин трийсет и шест и пет хиляди седемстотин трийсет и осем, когато пясъкът изтече напълно. Джерард все още се бореше с възлите. Сър Уорън се пресегна и обърна пясъчния часовник наопаки. Тас отново започна да брои.