Мечове в леда [Антология на съвременното българско фентъзи] [bg]

— Дръж се здраво! — рече на Веселия Буда.

— Да, добре — отвърна му човечето. — И дано не се пребием — измърмори под носа си.

Но Лари не му обърна внимание. Хвана се за друг камък. Стъпи на трети. Изтласка се отново и се захвана за върха на стената. Издърпа се нагоре, а после скочи в снега от другата страна.

Къщата представляваше триетажна масивна постройка с мансарден етаж. Изглеждаше необитаема. Нито един прозорец не светеше, което накара младежът да се запита дали не се беше объркал. Още по-странно бе, че в снега зад къщата нямаше стъпки, а ако тя се пазеше, то там трябваше да има дузина стъпки, направени от пазачите, или най-малкото пътека, по която да обикалят постройката.

Пое си въздух и притича през двора. После се прилепи до стената на къщата и зачака да види дали е забелязан. Не се случи нищо и това го обнадежди. Погледна през близкия прозорец. Въпреки слабата лунна светлина, която влизаше през него — вътре не се виждаше почти нищо.

Трябваше да влезе. Замахна с лакът, за да разбие прозореца, когато нещо капна върху коженото му яке. Извъртя глава нагоре и видя от покрива да виси огромна черна фигура, от чиято отворена паст излизаше пара. Чудовището разбра, че Лари го е забелязал и с рев се хвърли върху него.

Младежът отскочи напред и падна в снега, докато противникът му се приземи на мястото, където бе допреди малко. Ако не беше реагирал бързо, чудовището щеше да го размаже. Претърколи се няколко пъти встрани, след което се изправи. Противникът му го фиксира и с един отскок достигна до него. Замахна с ръце отвън навътре. Ударът му сигурно щеше да смачка главата на Лари, но младежът притежаваше магическа сила и задържа лапите на чудовището със собствените си ръце.

Звярът изрева яростно. Бореше се да свие ръцете си и да докопа главата на жертвата си. Обаче така беше оставил гърдите си незащитени. Лари веднага се възползва и го удари с глава в слънчевия сплит. Чудовището изскимтя, олюля се и отслаби хватката. Младежът се гмурна под дъгата на ръцете му, а когато се озова откъм гърба му, нанесе удар с пета в сгъвката на коляното му. Звярът преви крак и падна настрани в снега.

В същия миг до ушите на Лари достигна нов рев и когато се обърна в посоката, откъдето беше дошъл, видя как от покрива на къщата скачат още две космати чудовища. Щом се приземиха, удариха юмруци в земята и около тях се разхвърча сняг. Младежът очакваше да го атакуват всеки момент, но те спряха, когато изведнъж откъм гърба му се разля меко синьо сияние.

Лари нямаше време да се завърти. Мощна вълна го удари в гърба и го запрати напред по лице в снега. Когато надигна глава, видя приближаващите се към него космати крака.

— Да го убием ли, господарю? — изръмжа едно от чудовищата.

— Не! — последва злорад старчески смях. — Доведете ми го долу в подземието, при останалите. Имам планове за него.