Луната, която убива [bg]

Настанала бе най-голямата дневна жега. Сунанди спеше върху кушетка на терасата на втория етаж, когато синът на Етисеро Саладроним я сръга.

- Дже Калаве. Някакъв мъж.

Тя седна в леглото, замаяна от съня и зноя. Сух и прашен вятър нахлу в къщата, накара завесите да се издуят, а нея - да си спомни за миг студения влажен бриз на Кисуа.

- Кажи му да си върви по пътя.

-На входа е, Дже Калаве. Разправя, че е търговец, ама хич не прилича на такъв. Пита за стопанката на къщата. Казах му, че сме бромартци и като благоразумни хора държим жените си у дома. А той вика, че му било безразлично, понеже търсел кисуатската стопанка на къщата.

Това вече я събуди напълно.

- Как изглежда този мъж?

-Висок, черен като тебе, с бръсната глава и две плитки на тила. Въобще не се държи като търговец, Дже Калаве - не се усмихна нито веднъж.

- Би ’инча - сети се тя кой е мъжът. - Той разбра ли, че съм вътре?

Саладроним я изгледа, сякаш за да каже: „Ти мене за луд ли ме имаш?“.

- Обясних му, че тук изобщо няма никакви жени, но ако е прималял за тимбалин, по-надолу по улицата има пушалня- А после му хлопнах вратата под носа.

- Много ме съмнява... - Но тя не успя да довърши, защото завесите отново се разклатиха и в рамката на вратата изникна бирникът, цял-целеничък. Очите й се разшириха. Саладроним проследи нейния поглед, зяпна и политна назад.

Бирникът склони бавно глава към всекиго от двамата, но не понечи да влезе в помещението. Това прогони отчасти ужаса на Сунанди - колкото да се отпусне гърлото й, - макар че се наложи първо да преглътне, преди да си върне дар слово.

- Жрецо. Щяхме да умрем от страх и двамата. Или тъкмо такова е твоето желание днес?

- Отсрочката е все още в сила - отговори посетителят. Погледът му се бе спрял на Саладроним. - Прости опита ми да те заблудя, но се налага да разговарям с тази жена.

Саладроним отвори уста, изписука и се прокашля.

- Не ще ти позволя да сториш нещо лошо на Дже Калаве -Тя е гостенка на моя баща.

Сунанди едва не се усмихна на проявената от момчето храброст. Напомни й на Лин, макар тя никога да не се перчеше по този начин, ако няма скрито оръжие, с което да се аргументира. За нейна изненада чертите на Бирника също омекнаха за миг.

„Сеща се за своя чирак убиец, без съмнение.“

- Не ще й сторя нищо лошо - отвърна неканеният гост и Сунанди почти въздъхна от облекчение, преди да си спомни, че той не намира нищо лошо и в убийството й. - Може ли да вляза?

Това най-накрая я успокои. Бирниците никога не молеха за извинение, нито пък за позволение да влязат или излязат, когато бяха тръгнали по дела на Хананджа. Това означаваше, че сега бе зает с личен въпрос, а не се готвеше да събере Вземане Или тя поне така се надяваше. Саладроним я погледна изпитателно. След миг колебание тя кимна. Като въздъхна дълбоко, момчето повтори кимването.

Бирникът прекрачи прага и дръпна завесите зад себе си Докато правеше това, Сунанди си спомни думите на момчето: „... хич не прилича на търговец.“

Прав бе малкият - изобщо не приличаше. Тя забеляза, че Бирникът носи същата препаска като преди две вечери. Изтощението му изглеждаше по-силно, отколкото жегата би могла да причини. Раменете бяха увиснали, а движенията - мудни. В Яна-ян го бе преценила на около четирийсет наводнения, макар че бе трудно да се отгатне правилно, защото и той като Принца се радваше на оная особена и красива липса на определена възраст в чертите и осанката. А сега изглеждаше дори с няколко наводнения над четирийсет.

Една догадка блесна в съзнанието на Сунанди и тя попита:

- Подгонили са те, нали?