Луната, която убива [bg]

Сонта-и го погледна. Рабанех замълча. Ниджири се смръщи объркан срещу двамата.

- Не - реши най-накрая Рабанех. Извърна се сковано и въздъхна. - Всъщност няма полза от това.

Сонта-и продължи да го наблюдава известно време. Сетне обърна към Ниджири изпълнени с любопитство очи.

- И как смяташ да го откриеш, ако тръгнеш да го търсиш?

Само милостта на Хананджа му попречи да въздъхне с шумно облекчение. Той пое дълбоко въздух, за да укроти лудешкото биене на сърцето си.

- Трябва да е в някоя от караулните - заяви Ниджири. -Яна-ян няма собствен арест, а Стражата на Залеза няма власт над затвора.

- Караулните са осем на брой, Чирак. По една за всяка четвърт от града - външните и вътрешните.

- Ще се наложи да ги проверя всичките, Сонта-и-братко. Но ми се струва, че ще го намеря в някое от вътрешните, защото са разположени на по-малко разстояние от Яна-ян. Предполагам, че войниците ще искат да са по-близо до основните сили, в случай че нашият брат съумее да се измъкне по някакъв начин.

Сивите като камък очи на Сонта-и изучаваха Ниджири в продължение на няколко безкрайни мига, макар момчето да нямаше представа какво именно искат да открият. Рабанех гледаше невярващо.

- Не можеш да допуснеш това, Сонта-и.

- Нито ти, нито аз можем да отидем - отвърна Сонта-и.

В града сме останали само двамина действащи Бирници, нужни сме.

- И Ниджири е нужен! Той трябва да замести Уна-уне. Стига ни това, че разполагаме с един недозрял Бирник, но ако загубим и Ехиру, ще се наложи да подготвяме нов.

- Ако загубим Ехиру, което не бива да се случва - отвърна Сонта-и с леко натъртване, - ще сме загубили нещо значително повече от един опитен Бирник. Ще загубим самостоятелността, която е от най-съществено значение за правилното ни функциониране. Ще сме допуснали една очевидна несправедливост да опетни действията ни. Нашите, които трябва да остават най-чисти сред всички.

Рабанех поклати глава.

- Но Ниджири е още момче, Сонта-и.

- На шестнайсет е, значи от гледна точка на Закона е мъж. В някое от селата по горното течение щеше да е вече женен, може би дори с деца. - Сонта-и втренчи поглед в Ниджири, макар думите му да бяха отправени към Рабанех. - Стремежът към справедливост е дълг на всеки Бирник, дори на най-последния между нас. А един наш брат е арестуван без основание.

- Това не е начинът да бъде освободен!

- Вярно. Единствено истината е в състояние да го стори. Само че в дадения случай тя се пресича със задълженията на нашия Път.

- Искаш да кажеш, че Ехиру-брат и аз трябва да намерим Жътваря - зяпна Ниджири, проумял най-накрая. - Искаш да го убием.

Сонта-и кимна.

- Ще ви трябват доказателства, за да изчистите името на Ехиру. Трупът на Жътваря ще свърши работа.

- Ами ако не намерите доказателства? - намеси се Рабанех с безжизнен глас. - Тогава нито ти, нито Ехиру ще можете да се завърнете в Хетава. И двама ви ще обявят за покварени и ще ви подгонят. И нас ще изпратят подире ви заедно с половината Пазители. Ясно ли ти е? Докато търсите Жътваря, вие следвате Пътя на Бирниците единствено в очите на Хананджа. Никой друг - нито градската стража, нито тази на Залеза - не ще приеме това.