Луната, която убива [bg]

Ехиру кимна.

- Значи ти си дал поръчката. Ти си ме изпратил да я Взема. По политически причини.

- Да, аз. Тя представлява заплаха за този град. Защо не я уби?

- Вземането няма нищо общо с преднамереното убийство!

Принцът завъртя подигравателно очи.

- Никога ли не си поставял под въпрос своите поръчки, Ехиру? Тази кисуатка не ще да е първият ти подобен случай.

Ехиру затаи дъх и се вторачи в Принца, прекалено възмутен, за да може да отговори. В настъпилата тишина изпратеният за ключ стражник се завърна. Той понечи да коленичи до Ехиру, но Принцът се надигна рязко от дъската, изблъска го настрани и взе ключа от ръката му. Сетне сам коленичи пред Ехиру. Стражникът ахна и направи опит да подложи предницата на своята препаска под коленете на господаря, но той махна с ръка, без да отделя поглед от жреца.

- Помни, че аз те освобождавам, братко - прошепна той, след като твоят Хетава те арестува. Запомни поне това.

Ехиру примигна, едва преодолял смайването си, докато Принцът сръчно развързваше каишките и отключваше белезниците от ръкавиците на позора. Изхули ги от ръцете на жреца и ги запрати в единия ъгъл на килията, където се стовариха със силно дрънчене. Ехиру трепна, а след това обърна с усилие поглед към Еникет - към Принца.

- Защо? - попита той, а тази едничка дума съдържаше десетки въпроси.

Принцът се усмихна...

- Не мога да ти разкрия всичко. Ти така или иначе няма да разбереш, защото са те държали настрани от нещата прекалено дълго време. Достатъчно е да ти кажа, че Хетава е покварен, а сега твоите братя представляват опасност за самия теб. Ще направя каквото е по силите ми, за да изчистя името ти, както и да извадя на показ техните престъпни дела, но в замяна и трябва да сториш нещо за мен.

Хетава е покварен. Ехиру поклати глава, неспособен да възприеме подобна чудовищна мисъл.

- Какво каза?

- Онази кисуатка. Тя не бива да стигне до Кисуа, Ехиру, защото в противен случай ще избухне война. Моите хора смятат, че тя е все още тук, в Квартала на неверниците оттатък стените. Открий я. Събери Вземането. Свърши тази работа и ние ще имаме грижата да се завърнеш в Хетава с почести, а не и позор. Заклевам се в нашата свещена кръв!

Да се прибере в Хетава. Да си върне реда и покоя, които му липсваха - струваше му се - вече от векове. Ехиру притвори очи, изпълнен от болката на неистов копнеж.

Принцът се усмихна и обхвана в шепи лицето на жреца.

-Сигурен съм, че ще сториш онова, което е необходимо, братко.