Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

Трябваше да убия Грегор веднага, след като забих ножа в гърба му. Връщането на спомените ми ми доказа, че той ме е излъгал, манипулирал и измамил да се обвържа с него. Плюс това, той беше заплаха за мен и Боунс, тъй като Грегор не приемаше отхвърлянето много добре. Първо, не бях в състояние да се бия с хората му ако го убиех — и се обзалагам, че Грегор бе довел тук повече от Лушъс. Второ, бяхме сключили сделка, която не включваше убийството му накрая. И трето, следите на безумно влюбената тийнейджърка, която бях, нямаше да понесат мисълта за убийството на Грегор, въпреки че възрастният в мен знаеше, че точно това го очаква. И все пак, това не означаваше, че щях да извадя ножа. Ако Грегор възнамеряваше да ме изиграе, щях да го използвам.

Той ме погледна. Не мигнах. Това не беше Катрин, която познаваше. Беше Кат и той не ме беше срещал преди.

— Лушъс — извика дрезгаво накрая. — Ела веднага!

След няколко секунди вратата се отвори. Лушъс спря щом видя Грегор гол върху мен и ножа, стърчащ от гърба му.

— Господарю? — започна. — Какво…?

— Слушай, Лушъс — не свалих поглед от Грегор, виждайки другия вампир само с периферното си зрение. — Ще намериш телефон и ще го донесеш тук. Веднага. Ако ти хрумнат други идеи ще си следващия мъртъв, стари приятелю. Разбра ли?

— Господарю?

— Направи го — каза меко Грегор. Беше възвърнал самообладанието си. — Все пак обещах на съпругата си.

Устните ми се извиха с презрение към изтъкването, но това беше избухване за по-късна дата.

— Радвам се, че ще удържиш на думата си. С малко късмет, ще извадя острието след няколко часа.

— Часове? — челото му се набръчка от недоверие.

— Каза, че сме в Австрия — отвърнах, мислейки. — Ако се съгласи да дойде, ще му отнеме няколко часа да стигне до тук. След като пристигне, ще извадя ножа.

— Ще се обадиш на Боунс?

Грегор попита с проблясък в очите си, което ми напомни колко е опасен. Обзалагам се, че си мислите, че точно това щях да направя и да осигуря капана на живота му, който да го чака.

— Иска ти се — казах. — Но не. Някой друг.

Влад Цепеш не сдържа смеха си, когато влезе в стаята. Беше гръмък смях, който го накара за кратко да се опре на рамката на вратата за опора.

— Ето това тук си струваше пътуването — изкиска се той, розово започна да проблясва в очите му.

— Как върви, Грегор? Забрави за обноските си, нали? Ако знаех, че балансираш в подобно рисковано положение можех да се забавя дори… повече.

Издърпах чаршаф между нас и накарах Грегор да свие бедрата си, но останалата част от него остана там, където си беше, за да мога да държа ножа близо до сърцето му. Това го остави със стърчащ във въздуха задник, докато лицето му остана наведено към моето. Не се опитвах да го направя смешно. Само удобно.

— Благодаря, че дойде, Влад. Ръката ми започна да се уморява.

Срещнах Влад едва миналата година по време на ужасната война, но той беше някой, на когото вярвах. Той дори бе спасил живота ми и въпреки че не го бях виждала наскоро, бях права, че ще дойде ако го помолех. Плюс това, когато си мислех за вампири в Източна Европа, които са достатъчно силни и страховити, че Грегор да не се опита да ги измами, Влад беше единственото име в списъка. Кървавата репутация на Дракула не беше само направена през дните му на известен принц на Влахия.

— Добре, Грегор. Ще извадя ножа бавно и спокойно. Щом го направя, ще слезеш от мен. Без номера.

Грегор погледна към Влад, който се усмихна хищнически. После Грегор кимна. Въздъхнах с облекчение и започнах да издърпвам ножа. Щом среброто беше извън гърба му, Грегор стана от леглото. Той застана над мен за момент, изражението му казваше, че все още не може да повярва какво се бе случило току-що.

— Ще те оставя да си тръгнеш, защото обещах, но си все още свързана с мен, Катрин. Може да имаш няколко дни да уредиш нещата, но после трябва да се върнеш при мен.

— Дрехи — казах на Влад, без да отговарям. Честно казано, не знаех какво да правя с това обвързване е Грегор. Беше очевидно, че не се отказва само защото бях избрала Боунс, дори и е възстановена памет. Дали Грегор наистина си мислеше, че след още няколко дни ще се вразумя и ще се върна при него? Господи, той наистина не ме познаваше.

— Още едно нещо, което прави пътуването да си струва — изкоментира Влад докато ми подаваше дълга рокля.

Седнах и я облякох без каквото и да е лъжливо благоприличие. Влад нямаше похотлива усмивка, но беше чистокръвен мъж. Не го приех лично.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?