Синовете на Спарта [bg]

Кир прищипа нос с палец и показалец и прокле Тисаферн. Изобщо не беше очаквал да потегли това лято, в разгара на жеги, способни да убият човек. Нещо по-лошо, отнемането на възможността му да плаща беше сериозен удар, който спокойно можеше да се дължи на дребнава отмъстителност, а не защото Тисаферн се съмнява във верността му. През целия му живот на Кир никога не му се беше налагало да мисли за трудностите при организирането на кампания, без да разчита на неограничените богатства на царската хазна. Все едно да погледнеш към океана и да откриеш, че е изчезнал — сякаш светът се е преобърнал. Трябваше да се учи да се пазари с доставчици и гневът му пораждаше таланти в пазаренето, които изненадваха колкото него, толкова и тях. Откри, че му харесва да договаря по-ниски цени. Това беше упражнение на сила, която никога досега не беше разбирал, форма на конфликт без кръвопролития. Мисълта беше странна за един царски син. Кир знаеше, че войската, която се мъкнеше в колона след него, е повече негова, отколкото би могла да бъде без този недостиг на време и пари. Гордееше се с тях, дори със следващите ги проститутки и мъжете, за които си мислеше, че накрая ще го предадат.

Те се бяха отзовали на призива му, независимо дали причините им бяха благородни, или не. Множеството перси и гърци беше като океан върху голата земя, колона, която беше дълга толкова много мили, че онези в края й бяха на един ден път от онези в началото. От самата мисъл за това му се завиваше свят и пораждаше тъпа болка зад очите му.

Когато бяха готови, стотици пентекости изреваха на отрядите си от по петдесет души да запазят тишина, строени в огромни карета едно зад друго. Кир и Клеарх отидоха в челото на колоната, където два бели бика бяха завързани за железни колове, забити дълбоко в земята. Спартанецът се беше съгласил да изчака последната група хоплити, които идваха от Крит. Беше отказал предложения му кон, като посочи, че последната езда му е била достатъчна. Въпреки това се беше заклел тържествено, че ще доведе хората.

Кир вдиша дълбоко носещия се във въздуха аромат на лимон, мента и въглени. Гадателите бяха готови да гледат и да тълкуват начина, по който ще се разплиска кръвта; всички офицери знаеха, че довечера ще получат големи парчета месо и гледаха с очакване вързаните животни. Кир вдигна ръка и за момент се възцари пълна тишина, нарушавана единствено от вятъра, който развяваше наметалата като криле.