Синовете на Спарта [bg]

13

Огромната колона стигна до река Меандър с добро темпо. Отначало походът беше малко хаотичен — хората, които не бяха свикнали да вървят в редици шест или седем часа без прекъсване, се препъваха и разваляха редиците зад тях. Но все пак в началото на дългия поход никой не беше пострадал сериозно и без причина. Всяка вечер имаше нови пришки за превързване, макар че повечето от получилите ги последваха съвета на спартанците, че е по-добре да оставят кожата им да загрубее на открит въздух, отколкото да я превързват и да рискуват да гнояса.

Пресякоха реката на импровизиран понтон от седем рибарски гемии, завързани една за друга, което стана причина за голяма веселба. Повечето перси не можеха да плуват и се вкопчваха в бордовете с побелели пръсти, като се пускаха само колкото да се хванат за следващия. Спартанците се чувстваха като у дома си във водата и някои от тях се къпеха, ловяха риба и се разхлаждаха, докато чакаха останалите.

След като продължиха още един дълъг ден, хората започнаха да показват някакви признаци на закаляване. Вярно беше, че имаше навяхвания и наранявания — беше невъзможно да прекараш толкова хора и оръжия през страната без изкълчени колене и изпуснати мечове, които причиняваха изумителни рани. И все пак преживяването беше споделено. Кир се надяваше да изгради войската си около тази обща история, така че когато видят врага, персийските му полкове да изберат своя главнокомандващ пред наблягащия на книгите цар. Да изберат човека, когото познаваха, който се бе сблъсквал с изпитания и бе яздил с тях месеци наред, а не някакъв непознат.

Началото едва ли можеше да е по-леко. Кир остави хората си да почиват седем дни при Колоса, докато самият той ловуваше в царските паркове. От Клеарх нямаше и следа, но пък тесалиецът Менон се появи с още четиристотин души и вест, че спартанецът щял да ги настигне при Келене и че нямало нужда да го чакат. Кир избра за себе си дузина расови коне от царските конюшни и ги предаде на грижите на Ксенофонт. Конниците му все още бяха прекалено малко, но принцът не можеше да призове кавалерия от нищото и нямаше средства, за да си позволи да наеме още. Като се изключеше собствената му конна гвардия от шестстотин души, той разбираше преимуществото от бързи вестители. Можеше да качи на коне всички съгледвачи, ако разполагаше с достатъчно животни. Без тях гледаше на огромната войска като на бавно тътреща се тълпа, уязвима за внезапен удар или засада.

Когато потеглиха от Колоса, пришките бяха заздравели и измъчените мускули бяха заякнали. Поеха отново с пружинираща стъпка, ревът на тръбите караше конете да цвилят, докато препускаха покрай колоната. Гвардейците му представляваха чудесна гледка, възседнали конете си върху метнати на гърбовете им кожи от леопард или газела.

Кир се наслаждаваше на ежедневната езда с хората си. Следваха пътищата и пътеките, но през повечето дни пътуваха през открити поля и долини към далечни ориентири на хоризонта, които не изпускаха независимо какво срещаха пред себе си.