Теракотеното куче [bg]

— Беше започнал да ми говори за трафика на оръжие, спомена ми също, че е чул да се говори за нещо, което може да ме заинтересува, но не му стигна времето, за да ми го каже.

Ауджело се направи, че му вярва, а Монталбано можа да му разкаже с подробности различните етапи от престрелката.

— Сега е твой ред да разказваш — рече на Мими.

— Преди това подпиши протокола — отвърна му Ауджело.

Монталбано се подписа, Торторела му каза довиждане и се върна в полицейското управление.

— Няма много за разказване — каза Ауджело. — Колата на Инграсия е била изпреварена от мотора, онзи отзад се е обърнал, открил е огън и толкова. Автомобилът на Инграсия се беше забил в една канавка.

— Искали са да отсекат сухия клон — уточни Монталбано и след това попита меланхолично, защото се чувстваше извън играта: — Какво мислите да правите?

— Онези от Катания, които аз ги уведомих, обещаха, че няма да изпуснат Бранкато.

— Да се надяваме, че е така — каза Монталбано.

Ауджело не знаеше, но вероятно, предупреждавайки колегите си от Катания, беше подписал смъртната присъда на Бранкато.

— Кой е бил? — попита го хладно Монталбано след кратка пауза.

— Как „кой е бил“?

— Гледай тук.

Взе дистанционното и му показа откъса, в който се съобщаваше за нападението над Рагонезе. Мими изигра много добре ролята си на човек, когото го вземат на подбив.

— Мен ли си тръгнал да питаш? Освен това не е нещо, което да ни засяга. Рагонезе живее в Монтелуза.

— Колко си наивен, Мими! Ето, захапи ми пръстчето!

И му подаде кутрето си, както се прави с децата.