Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Хазарски речник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хазарски речник [bg]

Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:

 Милорад Павич е сръбски поет, писател и драматург, доктор по литература от Загребския университет, специалист по сръбска литература от XVII-XIX век и преподавател. Освен другото е преводач на Байрон и Пушкин, член на Сръбската академия за наука и изкуство и на Европейското дружество за култура, не е партиен и е номиниран нееднократно за Нобеловата награда за литература. През февруари 2006-а, Павич беше удостоен и със званието доктор хонорис кауза на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Негова съпруга е писателката и литературна критичка Ясмина Михайлович, с която живеят в родния му Белград. Работите на Павич са преведени на над 80 езика по цял свят, като най-прочутата и най-коментирана творба и досега остава първият му роман „Хазарски речник“ (1984). Милорад Павич почина от инфаркт на 30 ноември 2009 г. в Белград на 80-годишна възраст. Това е нетрадиционна книга, в която, колкото и пъти да я разгърнеш, ще откриеш нови пластове и послания. А и би могъл да я четеш не непременно от начало до край, да „сърфираш“ чрез символните препратки и да си проправиш собствена пътека в този магичен текст. Като не забравиш да надзърнеш в екземпляра за другия пол…  На основата на действително събитие – приемането на юдаизма от хазарите през VIII век, Павич изгражда художествена мистификация със средновековен привкус, ерудирана смесица от история, измислица, легенди и мистика, същинска енциклопедия на духа, един от ключовете към която дава самият той в интервю от 1990 г.: „Хазарски речник“ може да се възприема като „метафора на всеки малък народ, чиято съдба се определя от борбата между висши сили. Малкият народ винаги е под угрозата на чужди нему идеологии“.  По повод на мъжкия и женския екземпляр, писателят подчертава: „Често са ме питали в какво се изразява разликата между мъжкия и женския екземпляр. Работата е там, че мъжът усеща света извън себе си, а жената носи вселената вътре в себе си. […] Иначе казано, това е образ на разпада на времето, което се дели на колективно мъжко и индивидуално женско време“.  
1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 124
Перейти на страницу:

Отново ставали все повече и повече онези, които приемали младежа с книгата Liber Cosri да пренощува в сънищата им. Тук Масуди проумял, че понякога цели поколения или обществени съсловия сънуват един и същ сън и в него едни и същи лица, но и това, че такива сънища постепенно изменят вида си и изчезват, че са били по-чести в миналото, отколкото през неговия живот. Очевидно тези общи сънища остарявали. Тук на границата обаче неговият лов се превръщал в нещо ново. Отдавна бил забелязал, че младежът с белия мустак всекиму, комуто се явява насън, дава на заем по една сребърна пара. И то при твърде приемливи условия, с 1 % лихва на година. И дадените на заем в съня суми понякога имали значение на кредитни писма в тази затънтена част на Мала Азия, защото се смятало, че сънуващите не бива да се мамят един другиго, докато присъства сънуваният, който държи всички книги на дълговете и сметките в ръцете си. Съществувало значи нещо като много точно водено двойно счетоводство, което обхващало и съединявало капитала на действителността и на съня, основано върху общото мълчаливо споразумение на участниците в сделката...

В едно малко селище, което за Масуди нямало име, той влязъл в шатрата на някакъв персиец, който давал представления по четвъртъчните панаири. От народ нямало къде игла да падне на земята, а в средата, на купчина килими, бил поставен мангал и пред зрителите било изведено голо момиченце. Тихо плачело, носело две чинки в ръце, пускало с лявата ръка едната и тозчас, докато чинката изпърха, хващало птичето с невероятно бързо движение. Боледувало от необикновена болест: лявата му ръка била по-бърза от дясната. Твърдяло, че лявата му ръка е толкова бърза, та ще умре преди него. "Никога няма да ме погребат с лявата ми ръка! Виждам я вече как почива в някакъв малък гроб без белег и име, като кораб без кормило..."

Тогава персиецът помолил присъстващите същата вечер всички да сънуват момиченцето, за да оздравее, и им дал подробно описан сън. Хората се разотишли, Масуди си отишъл пръв с усещането, че има кост в езика, както е записал в своя Хазарски тефтер с перо, натопено в горещо абисинско кафе. Нямало какво да търси тук. Персиецът очевидно имал свой тефтер. И той бил ловец на сънища. На Адам Рухани можело явно да се служи по разни начини. Дали Масудиевият начин бил истинският?

А тогава дошъл месец джу-маз ал-ула и втората джума в него. Под мъглата на речния бряг лежал в пясъка нов град, гол и топъл. Не се виждал от мъглата над водата, но във водата под мъглата се виждало всяко негово минаре, забодено в бързея. А иззад мъглата, на сушата, лежала тишина, дълбока, тридневна, и Масуди от тази тишина, от този град и от водата, която била жадна, усетил, че се събужда у него мъжкото му желание. Бил гладен за женски хляб този ден. Един от хайката, която бил изпратил в града, съобщил, че са намерили нещо. Този път сънуващият била жена.

- Върви по главната улица, докато не усетиш миризма на исиот. По това ще познаеш къщата й, защото тя слага в яденето исиот.

Масуди се спуснал между къщите и се спрял от миризмата на исиот. Жената седяла край огъня и пред нея вряло котле, като че в чорбата се пукали циреи. Деца със съдинки в ръце и кучета стояли наредени и чакали. Тя сипвала и на децата, и на животните и Масуди веднага разбрал, че раздава сънища от котела. Устните й си сменяли цвета и долната имала вид на обърната малка пейка. Лежала върху остатъци от недоядена риба като пустинен пес върху костите на плячката; когато Масуди дошъл, предложила и нему черпак, но той отказал с усмивка.

- Аз не мога повече да сънувам - казал и тя оставила котлето.

Изглеждала като чапла, която сънува, че е жена. Масуди легнал до нея на земята с изтръпнали нокти и сакати, мигащи погледи. Сега били сами, чувало се как дивите оси острят жила в сухата кора на дървото. Понечил да целуне жената, но лицето й отведнъж съвсем се променило. Сякаш друго лице дочакало неговата целувка. Като запитал какво става, тя казала само:

- Ах, това са дните. Не обръщай внимание, на моето лице те се сменят десетина пъти по-бързо, отколкото на твоето или на муцуната на камилата ти. Но напразно се въртиш около моето наметало; под него няма онова, което търсиш. Аз нямам черна чавка. Съществуват души без тела, които евреите наричат гебети, а християните - хабали, но съществуват и тела без пол. Душите нямат пол, но телата трябва да имат. Нямат го само телата, на които демоните са отнели пола. Така се случи и с мен. Дяволът на име Ибн Хадраш ми отне пола, но ми пощади живота. С една дума, сега ми е любовник само Коен

1 ... 53 54 55 56 57 58 59 60 61 ... 124
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)