Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
Отново ставали все повече и повече онези, които приемали младежа с книгата Liber Cosri да пренощува в сънищата им. Тук Масуди проумял, че понякога цели поколения или обществени съсловия сънуват един и същ сън и в него едни и същи лица, но и това, че такива сънища постепенно изменят вида си и изчезват, че са били по-чести в миналото, отколкото през неговия живот. Очевидно тези общи сънища остарявали. Тук на границата обаче неговият лов се превръщал в нещо ново. Отдавна бил забелязал, че младежът с белия мустак всекиму, комуто се явява насън, дава на заем по една сребърна пара. И то при твърде приемливи условия, с 1 % лихва на година. И дадените на заем в съня суми понякога имали значение на кредитни писма в тази затънтена част на Мала Азия, защото се смятало, че сънуващите не бива да се мамят един другиго, докато присъства сънуваният, който държи всички книги на дълговете и сметките в ръцете си. Съществувало значи нещо като много точно водено двойно счетоводство, което обхващало и съединявало капитала на действителността и на съня, основано върху общото мълчаливо споразумение на участниците в сделката...
В едно малко селище, което за Масуди нямало име, той влязъл в шатрата на някакъв персиец, който давал представления по четвъртъчните панаири. От народ нямало къде игла да падне на земята, а в средата, на купчина килими, бил поставен мангал и пред зрителите било изведено голо момиченце. Тихо плачело, носело две чинки в ръце, пускало с лявата ръка едната и тозчас, докато чинката изпърха, хващало птичето с невероятно бързо движение. Боледувало от необикновена болест: лявата му ръка била по-бърза от дясната. Твърдяло, че лявата му ръка е толкова бърза, та ще умре преди него. "Никога няма да ме погребат с лявата ми ръка! Виждам я вече как почива в някакъв малък гроб без белег и име, като кораб без кормило..."
Тогава персиецът помолил присъстващите същата вечер всички да сънуват момиченцето, за да оздравее, и им дал подробно описан сън. Хората се разотишли, Масуди си отишъл пръв с усещането, че има кост в езика, както е записал в своя Хазарски тефтер с перо, натопено в горещо абисинско кафе. Нямало какво да търси тук. Персиецът очевидно имал свой тефтер. И той бил ловец на сънища. На Адам Рухани можело явно да се служи по разни начини. Дали Масудиевият начин бил истинският?
А тогава дошъл месец джу-маз ал-ула и втората джума в него. Под мъглата на речния бряг лежал в пясъка нов град, гол и топъл. Не се виждал от мъглата над водата, но във водата под мъглата се виждало всяко негово минаре, забодено в бързея. А иззад мъглата, на сушата, лежала тишина, дълбока, тридневна, и Масуди от тази тишина, от този град и от водата, която била жадна, усетил, че се събужда у него мъжкото му желание. Бил гладен за женски хляб този ден. Един от хайката, която бил изпратил в града, съобщил, че са намерили нещо. Този път сънуващият била жена.
- Върви по главната улица, докато не усетиш миризма на исиот. По това ще познаеш къщата й, защото тя слага в яденето исиот.
Масуди се спуснал между къщите и се спрял от миризмата на исиот. Жената седяла край огъня и пред нея вряло котле, като че в чорбата се пукали циреи. Деца със съдинки в ръце и кучета стояли наредени и чакали. Тя сипвала и на децата, и на животните и Масуди веднага разбрал, че раздава сънища от котела. Устните й си сменяли цвета и долната имала вид на обърната малка пейка. Лежала върху остатъци от недоядена риба като пустинен пес върху костите на плячката; когато Масуди дошъл, предложила и нему черпак, но той отказал с усмивка.
- Аз не мога повече да сънувам - казал и тя оставила котлето.
Изглеждала като чапла, която сънува, че е жена. Масуди легнал до нея на земята с изтръпнали нокти и сакати, мигащи погледи. Сега били сами, чувало се как дивите оси острят жила в сухата кора на дървото. Понечил да целуне жената, но лицето й отведнъж съвсем се променило. Сякаш друго лице дочакало неговата целувка. Като запитал какво става, тя казала само:
- Ах, това са дните. Не обръщай внимание, на моето лице те се сменят десетина пъти по-бързо, отколкото на твоето или на муцуната на камилата ти. Но напразно се въртиш около моето наметало; под него няма онова, което търсиш. Аз нямам черна чавка. Съществуват души без тела, които евреите наричат гебети, а християните - хабали, но съществуват и тела без пол. Душите нямат пол, но телата трябва да имат. Нямат го само телата, на които демоните са отнели пола. Така се случи и с мен. Дяволът на име Ибн Хадраш ми отне пола, но ми пощади живота. С една дума, сега ми е любовник само Коен