Адвокат за милиони [bg]

Момчето с акнето поклати глава.

— Кви ги вършиш, бе? Ние тук се правим на възпитани, а ти отговаряш с неуважение? — Той шумно събра храчка в устата си и демонстративно се изплю пред краката й. Оранжевата слуз падна на милиметри от стъпалото й. — Явно някой има нужда от урок, каквито в училище не преподават. А?

Никое от останалите момчета не каза нищо, но и не отстъпиха настрани.

— Как шъ ти ареса, а? — продължи водачът. — Искаш ли да научиш нещо? — Той посегна и я блъсна грубо в гърдите. После погледна към приятелите си и се засмя. Това беше един от най-грозните звуци, които Сали беше чувала. После я опипа от врата й нагоре.

Погали я по бузата с пръсти и тя долови неприятна миризма. Той допря пръсти до устните й.

— Отвори си устата — каза.

Тя се запита кога ли за последно си е мил ръката и от тази мисъл потрепери. Въпреки това нямаше голям избор. Бавно отвори уста и отпусна челюстта си. Той напъха пръста си в устата й. Тя се погнуси и по брадичката й потече слюнка. Каза си, че отвращението й може да го накара да се откаже, но, изглежда, повече го възбуди. Той облиза устните си, докато я гледаше.

— Смучи го — каза й.

Тя си наложи да се отпусне, докато той напъха пръста си още по-навътре в устата й. Тя го гледаше, докато поглъщаше пръста до средната фаланга. Скоро всичко ще свърши, опита се да се успокои тя. Той затвори очи и леко наклони глава назад. Изглежда му беше приятно. Тя набързо се огледа. Останалите бяха като хипнотизирани към случващото се.

Тогава тя захапа здраво пръста му.

Той извика и понечи да издърпа ръката си, но зъбите й се бяха забили точно на кокалчето. Приятелите му стояха объркани, без да знаят как да постъпят.

— Махнете шибаната кучка от мен! — извика момчето, ръкомахайки безполезно с другата ръка. Тя усети как вкусът на кръв изпълни устата й и за миг си помисли, че ще повърне. Но не пусна пръста му и продължи да стиска зъби. Беше сигурна, че зъбите са се забили до кокал, и си помисли дали ако леко дръпне, пръстът няма да се счупи и откъсне. Така той щеше да получи заслуженото.

Той продължаваше да крещи толкова силно, че тя първоначално не чу гласа:

— Какво, за бога, става тук?

С крайчеца на окото си видя мъж в черно, застанал на стълбищната площадка, на стълбите, водещи към църковната ризница. Тя отпусна зъби и момчето се олюля назад, като продължи да вие от болка.

— Кучка такава! — извика.

Момчетата хукнаха да бягат. От ръката на водача им течеше обилно кръв.

— Ще те убия, курво! — извика той.

Свещеникът направи две крачки към момчетата и ги погледна заплашително, сякаш всеки момент ще ги погне. Тя знаеше, че няма да го направи. Той разбираше опасностите на квартала не по-зле от нея. Свещеническата якичка не му даваше по-добра защита. Целта обаче беше да ги подплаши и да ги откаже да я преследват.