![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Детективът предупреди ли ви, че ще дойдем? — попита тя, улавяйки се, че говори доста високо, сякаш Мери Ортън недочуваше и бе леко оглупяла.
Тя ги въведе припряно в антрето, а оттам отидоха в голяма кухня, която гледаше към огромна градина. В далечния й край имаше две високи дървета, а отвъд тях още и още градини. Мястото приличаше на обширен парк. Докато Джоузеф и Фрида го разглеждаха през френските прозорци, зад тях Мери Ортън направи чай и сложи две кексчета в две чинии, като ги наряза на тънки резенчета.
— За мен много малко парче, моля — каза Фрида. — Половината от това.
Джоузеф изяде своето кексче и това на Фрида, изпи чая си и поиска още едно резенче от кейка. Мери Ортън го погледна с благодарност.
— Ако Джоузеф е приключил — обади се Фрида, — може да хвърли поглед на това, което трябва да се ремонтира. Той е добър майстор.
Джоузеф остави чинията си в мивката.
— Кейкът беше чудесен.
— Вземете си още — каза Мери Ортън. — Иначе ще изсъхне.
— По-късно — отвърна Джоузеф. — Нека първо да видим какво точно е ремонтирал този човек.
— Ужасно е това, което се е случило с него. Наистина ужасно! — Тя прокара ръка по лицето си, сякаш усети замайване. — Онази жена, детективът, каза, че е бил убит. Нима това е възможно?
— Вероятно е така — отвърна Фрида. — Аз не съм полицай. Аз съм просто… — Тя млъкна за момент. Каква беше? — Просто колега.
— Той беше толкова услужлив — продължи Мери Ортън. — От него лъхаше спокойствие и увереност. С него се чувствах в сигурни ръце. Не съм се чувствала така, откакто съпругът ми почина, а това беше отдавна. Той каза, че по къщата ще трябва доста да се поработи. И е прав, разбира се. Ужасно съм я занемарила. — Тя се пресегна за кутия цигари и пепелник. — Имате ли нещо против? — Фрида поклати глава. Жената запали цигара. — Имаше най-различни неща, които трябваше да се поправят, и той, заедно с още двама мъже, които работеха за него, позакърпи тук и там. Но основното беше покривът. Той каза, че другото може да почака, но когато покривът започне да пропуска вода…
— Вярно — намеси се Джоузеф. — Покривът е важен. Но отвън няма скеле. Те махнали го?
— He — отвърна Мери Ортън. — Те работиха по него от вътрешната страна.
— Как така? — сбърчи чело Джоузеф.
— Той колко време прекара тук? — попита Фрида.
— Доста дълго — усмихна се Мери Ортън. — Не си спомням точно. Те, разбира се, не бяха тук през цялото време. Понякога им се налагаше да заминат и да работят на друго място. Но аз не възразявах.
— А покривът продължава да тече — обади се Фрида. — Поне така чух.
— Той не беше довършил — каза Мери Ортън. — Неочаквано престана да идва. Липсваше ми — не просто заради ремонта. Сега вече знам защо. Това е толкова ужасно. — Остарялото й лице като че ли се набръчка още повече. Тя извърна глава, за да скрие сълзите си.
— Имате ли нещо против Джоузеф да хвърли един поглед?
— Но, разбира се — съгласи се тя. — Да ви покажа ли мястото?
Джоузеф се усмихна. Това бе един от малкото пъти, в които Фрида го виждаше усмихнат, откакто се бе върнал.
— Знам пътя до покрива.
Когато Джоузеф излезе, Фрида огледа кухнята. На шкафа имаше снимки на деца, поставени в рамка.
— Това вашите внуци ли са?
— Да. Но вече са по-големи.
— Често ли ги виждате?
— И двамата ми синове не живеят в Лондон. Виждаме се по време на ваканции и отпуски. Имам приятели, разбира се.
Тя каза това, все едно се защитаваше. Фрида взе една от снимките. Беше фотография от началното училище, направена през 2008 г. Преди три години: доста време в живота на едно дете, помисли си тя.
— Сигурно ви е било приятно, когато Робърт Пуул ви е правил компания?
— О, той беше много мил млад човек — каза Мери Ортън с известно смущение. — Разпитваше ме за живота ми, проявяваше интерес. Когато остарееш, околните престават да те забелязват — все едно те няма. Но той беше различен.
— Отнасял се е с внимание — подхвърли Фрида.
— Да, така беше. Трудно ми е да повярвам, че вече го няма.
По стълбите се чуха стъпки и двете жени се обърнаха, когато Джоузеф влезе в кухнята.
— Госпожо Ортън. — Той застана уверено пред нея. — На покрива има малък теч. Ще си донеса от колата чантата с инструментите и ще се справя с него за не повече от пет минути. След това за целия ремонт ще ми трябват един-два дни. Ще поправя каквото е нужно. Всичко ще бъде наред.