В здрача на вторник [bg]

Карлсън спря за момент, отпи вода от чашата и продължи:

— Второ, банковите извлечения на господин Пуул. — Той взе снопчето и го размаха. — Най-последните показват, че в банковата си сметка е имал малко под триста и деветдесет хиляди лири. Не съм сигурен дали тази сума все още е актуална. В момента банката я проверява. — Той погледна часовника си. — Вече трябваше да се обадят. Но да продължим. Трето, апартамент, в който Ивет извърши предварителен оглед; същото направи и екипът от криминалисти. Не бяха открити нито паспорт, нито портфейл, никакви лични документи. Човекът няма профил във фейсбук, нито в туитър, нито в останалите социални мрежи. Но е открит бележник с няколко откъснати страници, в който са записани известен брой имена, адреси, има и някакви драсканици. Нали така, Ивет?

— Включително и името на младата двойка в Брикстън, на която попадна вашата стара приятелка.

— Имаш предвид Фрида Клайн? Тя не ми е стара приятелка, а човек, който много ни помогна. И понеже я споменаваш, трябва да ви кажа, че смятам да я използвам като наш постоянен сътрудник.

Ивет се намръщи.

— Защо?

— Тя може да ни е от полза.

— Добре.

— Но всъщност си мислиш точно обратното.

— Решението си е ваше — каза Ивет, ненавиждайки начина, по който звучеше гласът й. Бузите й поруменяха. Беше сигурна, че Фрида Клайн не се изчервява издайнически, когато е смутена — но може би д-р Клайн никога не изпитваше смущение.

— Точно така, вече съм го решил, а сега да се върнем на Робърт Пуул. Докъде стигнахме с имената в бележника?

Кри Мънстър разтвори папката си.

— Ще направим всичко възможно да се срещнем с тези хора. Някои ще открием лесно, за други ще трябва повече време. Вече си уговорихме среща с някоя си Мери Ортън. Отиваме веднага щом приключим с оперативката. Звучеше доста объркана по телефона — тя е възрастна жена, живее сама. Очевидно Робърт Пуул й е помогнал, като е ремонтирал къщата й. Ще разпространим фоторобота, който колегите изработиха. Така може да се появят още хора, които са го познавали.

— Да, да се надяваме, че… — В този момент телефонът иззвъня. Карлсън вдигна слушалката, изслуша говорещия отсреща, намръщи се и надраска нещо в бележника си. Затвори телефона и каза:

— Говорили са с банката. — Откъсна листа и го подаде на Ивет. — Открили са близък роднина — брат му, който живее в Сейнт Олбанс31. Идете да се срещнете с него. А относно парите в сметката му — вече не са в наличност. Изтеглени са на 23 януари. Искам да отидете при брат му и да му съобщите какво се е случило, а също и да съберете всякаква информация за Робърт Пуул, снимки, документи и прочее. — Той погледна часовника си, взе бележника си и се изправи, блъскайки стола си назад. — И така, с повече късмет, ще открием някого, който изведнъж се е сдобил с триста и деветдесет хиляди лири и ще го закопчаем.