В здрача на вторник [bg]

— Не съм екипен играч, особено в екип, който не е сигурен, че ме иска.

— Какво, по дяволите, означава това?

— Какво ще кажеш за Ивет Лонг?

— Ивет? Какво за нея?

— Тя не ме харесва и не ме одобрява.

— Глупости!

— Сляп ли си?

— Тя просто ме пази.

— Тя смята, че ще ти навлека неприятности. Може би е права.

— Това е мой проблем. Но ако не искаш да работиш с мен, добре. Просто ми кажи веднъж завинаги и аз повече няма да настоявам. Но не може да продължаваме така половинчато: да се появяваш и да изчезваш и никой да не знае какво точно си намислила. Време е да кажеш твърдо: да или не?

Двамата се гледаха изпитателно. Накрая Фрида кимна:

— Ще опитам.

— Добре — каза Карлсън, сякаш изненадан от решението й. — Много добре. Ще трябва да оформим някои документи. И ще трябва да подпишеш договор.

— Това заради личната ми безопасност ли е?

— Не, голяма част от полицейската работа се състои в попълване на документация. А сега можеш да дойдеш с мен, за да посетим онези лица от списъка на Робърт Пуул, които действително са го познавали. Този симпатичен млад мъж очевидно не е бил чак толкова симпатичен — и очевидно не е бил истинският Робърт Пуул.

— Може ли да те помоля за една услуга, преди да тръгнем?

— Да?

— Алън Декър.

Лицето на Карлсън стана напрегнато. Той подпря брадичката си на сплетените си пръсти и погледна Фрида.

— Вече говорихме за това…

— Да, знам.

— Няма на какво да се опреш, Фрида. Имаш само предчувствие.

— Знам, че Дийн е жив.

— Не знаеш. Вярваш.

— Твърдо вярвам. Ако Алън се разхожда сред нас необезпокояван, сигурно има начин да бъде проследен. Нали това ви е работата.

Карлсън въздъхна тежко.

— Кажи ми, Фрида. Ако открием нещо, какво следва по-нататък?

— Много е просто. Ако намерите Алън, ще знаем, че Дийн е мъртъв и аз ще си призная, че съм сгрешила.

— Това ще ти е за пръв път.

— И така, ще го направиш ли?

— Ще видим. Понякога е трудно да намериш хора, които не искат да бъдат открити.