![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
— Вие ли сте Денис Пуул? — попита Ивет.
— Да, аз съм.
Тя представи себе си и Крис Мънстър.
— Вие ли сте братът на Робърт Пуул?
— Моля? — отвърна той изненадано. — Защо се интересувате?
— Вие сте брат му, нали? — попита Ивет настоятелно.
— Ами да, но… — не се доизказа Пуул.
— Може ли да влезем вътре?
Те влязоха в дневната, където телевизорът беше включен и в момента излъчваха някаква развлекателна игра, която беше непозната на Ивет. Тя помоли Пуул да изключи телевизора. Той обаче само намали звука.
— Опасявам се, че трябва да ви съобщя, че брат ви е мъртъв — каза Ивет.
— Какво?
— Много съжалявам — продължи тя. — Намерихме тялото му на 1 февруари, но ни трябваше време, за да го идентифицираме.
— Как така тялото му?
— Трупът му беше намерен в къща в Южен Лондон. Започнахме разследване за убийство и в момента разпитваме свидетели и снемаме показанията им. Знам, че това сигурно е шок за вас.
— Как така „намерен в Южен Лондон“?
Ивет беше свикнала с подобни реакции. Когато са в шок, хората загубват способността си да осмислят чутото. Затова не трябва да се бърза.
— Съжалявам — каза тя. — Знам колко е трудно да го приемете. Изненадан ли сте, че брат ви е бил в тази част на града?
— Но за какво, по дяволите, говорите? — възкликна Пуул. — Роб почина преди шест години. Почти седем. Трябва да има някаква грешка.
За момент Ивет остана безмълвна. Тя погледна към Мънстър. Той беше проследил данните от акта за раждане. Нима беше допуснал някаква груба грешка? Тя извади листа от чантата, която носеше.
— В момента говорим за Робърт Антъни Пуул — каза Ивет. — Роден на 3 май 1981-ва. Хънтингтън. Баща Джеймс Пуул.
— Точно така, това е баща ми — отвърна Пуул. — Но Роб почина през 2004 г. Трудова злополука. Срути се едно скеле. Компанията хвърли цялата вина върху него и той не получи никакво обезщетение. Ето това трябва да разследвате.
— Ужасно съжалявам — извини се тя. — Очевидно има някакво… — Ивет млъкна, търсейки подходящата дума. — Някакъв проблем — довърши тя колебливо.
После си пое дълбоко въздух.
— Безкрайно съжалявам за всичко. Обещавам ви, че ще проучим и ще разберем какво точно се е случило. — Ивет се поколеба. — Имате ли неща, които са принадлежали на покойния ви брат? Някакви документи?
— Да, някъде на тавана. Ще ми трябва време да ги изровя.
— Ще почакаме — каза тя.
22
Джоузеф я изгледа подозрително.
— Това нещо… от милосърдие ли го правите?
— За теб или за нея? — попита Фрида.
— И за двамата.
— Карлсън ми се обади, защото смята, че можеш да помогнеш. Работата по къщата й е останала недовършена. Но ако тя иска да бъде довършена, ще си плати.
Фрида забеляза, че той изглежда малко по-добре. Поне миришеше на чисто и се беше облякъл подходящо. И лицето му не беше толкова изпито. Рубен й беше казал, че Джоузеф работи ден за ден. Строителните дейности все още бяха в застой. Двамата пътуваха с колата на Рубен, а неговият стар бус така си стоеше пред къщата, с изтощен акумулатор и спукана гума. Трафикът беше оживен и пътуването продължи близо час.
— В една стара шега се казва, че придвижването из Лондон е ставало по-бързо, когато хората са яздили коне — обади се Фрида.
Джоузеф си замълча.
— Но май не е шега. По-скоро е истина — продължи Фрида.
Джоузеф мълчеше и гледаше напред.
— Ако работиш нещо в някоя лондонска градина и се порежеш, трябва да си биеш инжекция против тетанус. Това е заради конските изпражнения. Във Викторианската епоха хората са наторявали с тях градините си и бактериите все още са живи.
Джоузеф продължаваше да мълчи. Фрида го погледна. Изглеждаше като човек, изгубил всякакво желание за съпротива. Тя знаеше, че не е споделил с Рубен какво му се е случило. Когато го видя за пръв път след мистериозното му завръщане, му беше казала, че ще седнат да поговорят, когато той се почувства готов за това. Но сега си помисли, че може би тя трябва да направи първата стъпка.
— Джоузеф — започна Фрида, — нещо лошо се е случило у вас, нали?
Той гледаше право напред, но тя видя как ръцете му стиснаха здраво волана.
— Искаш ли да ми разкажеш?
— Не.
— Защото смяташ, че ще си помисля нещо лошо за теб?
— Аз знам, че си мислиш лоши неща за мен.
— Затова ли не ни се обади, че си се върнал?
— Ти си добра жена. За теб лесно. Но аз съм лош.
— Джоузеф, всеки човек е добър и лош. Всички грешим.
— Ти не.
— Това не е вярно — каза Фрида разпалено. Тя се поколеба, а после продължи: — Знаеш ли къде бях миналия петък?