В здрача на вторник [bg]

— След един-два дни той отново се появи — продължи Ашлинг. — Каза, че често минавал оттук на път към свои клиенти. Но имал време да поговорим. След това често си говорехме. Два-три пъти пихме кафе и той ми показа каталози с растения. Самият той правеше първите си стъпки в този бизнес. Дори предложи да работим съвместно и аз да бъда интериорен, а той — екстериорен дизайнер. Това, естествено, беше шега. Но ми беше приятно, че някой се отнася сериозно към заниманията ми.

— И вие ли се срещахте с него? — обърна се Карлсън към Франк.

— Да, няколко пъти — отвърна Франк. — Приятен мъж.

— За какво си говорехте?

— За нищо особено.

— Кажете ни, все пак.

Франк като че ли се смути.

— Единствения път, когато бяхме само двамата, си говорихме какво е да те изпратят в училищен пансион, когато си съвсем малък. За мен този период е останал в миналото и рядко го споменавам. Но той беше наясно с всичко това, защото също е бил в пансион. Не знам кой.

— Значи с него лесно се общуваше — каза Фрида.

— Да, така мисля.

— Говореше ли за работата си?

— Не — отвърна Франк.

Ашлинг поклати отрицателно глава.

— Не, никога.

— И така, двамата бяхте приятели с него.

— Не бих казал приятели — възрази Франк.

— Госпожо Уайът?

— Нее — тя провлачи думата, все едно изпусна уморена въздишка. — Не бих го нарекла приятел. По-скоро добър познат.

— Колко пъти сте се срещали с него?

— Защо ви е да знаете всичко това? — гласът на Франк внезапно стана рязък, а ноздрите му потрепнаха. — Човекът е мъртъв. Ние, разбира се, сме шокирани и съжаляваме, но всъщност почти не го познавахме. Сигурно има десетки, стотици хора, които са го познавали по-добре от нас.