![В здрача на вторник [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/2/2/v-zdracha-na-vtornik-bg-download.jpg)
В здрача на вторник [bg]
- Автор: Френч Никки
- Серия: Фрида Клайн [bg] #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: AMG Publishing
- ISBN: 978-954-9696-81-3
- Переводчик: Антоанета Тошева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «В здрача на вторник [bg]». Краткое содержание книги:
Карлсън трябваше да позвъни няколко пъти, преди да успее да се свърже с Фрида.
— Оставих ти съобщение — каза той. — Две съобщения.
— Щях да ти звънна. Цяла сутрин имах пациенти — отвърна Фрида.
Той й обясни докъде е стигнало разследването по случая, каза й за намерения бележник. Тя не направи почти никакъв коментар.
— Открихме член на семейство Пуул. Брат на Робърт Пуул. Ивет пътува към него.
— Очевидно имате напредък — заключи Фрида.
Гласът й звучеше разсеяно и Карлсън почувства раздразнение заради това че искаше пълно внимание от нейна страна, а не го получаваше. Последва дълго мълчание.
— Хората от екипа ми са започнали да проверяват имената от бележника на Пуул — наруши мълчанието Карлсън. — Едно от тях е на възрастна жена — Мери Ортън, която живее в Пътни. Пуул е извършвал някаква ремонтна дейност в къщата й, която не е била довършена, когато е изчезнал.
— Да?
Карлсън си пое дъх.
— Този твой приятел, когото веднъж доведе у нас, Джоузеф. Той е строител, нали?
Карлсън усети как тя изведнъж омекна.
— Точно така.
— Добър ли е? Може ли да му се има доверие?
— Да, напълно.
— Помислих си, че би могла да отидеш и да поговориш с жената, като вземеш със себе си и този твой строител, за да огледате с него какво точно е свършил Пуул. Може да се намери работа и за него — и без това нещата са останали недовършени. По думите на Крис тя е възрастна жена, чийто съпруг е починал, а синовете й живеят на друго място. Според мен е доста самотна. — Последва нова пауза. — Освен ако, разбира се, не предпочиташ да вършиш неща по твой избор и без да ми кажеш.
— Мисля, че Джоузеф е свободен от ангажименти — каза Фрида. — Но ще трябва да му се обадя.
— Много мило от твоя страна — зарадва се Карлсън и й продиктува адреса в Пътни.
— Тя казала ли е нещо за Робърт Пуул? — попита Фрида.
— Казала, че бил приятен и любезен — отвърна Карлсън. — Всички казват едно и също. Приятен и любезен.
— Досега случвало ли ти се е да вършиш това? — попита Ивет Лонг.
Крис Мънстър шофираше и не погледна към нея.
— През първата година от работата ми. Едно дете беше прегазено и двамата с един сержант отидохме да съобщим на родителите. На вратата се появи майката, а аз стоях встрани, докато сержантът й обясняваше. През това време бащата се върна от работа и ние стояхме там, докато тя му казваше. Това, което си спомням, е как сержантът пристъпваше неспокойно — като човек, който се готви да си тръгне от някакво събиране. Тези родители хем искаха да си тръгнем и да ги оставим сами с мъката им, хем не искаха да ни пуснат да си вървим. Те не преставаха да говорят за него и постоянно ни предлагаха чай. След това още няколко пъти съм го правил, но този случай съм го запомнил. Ами ти?
— Няколко пъти — каза Ивет. — Дори повече. Винаги се чувствам притеснена. Виждам входната врата и изпитвам вина заради онова, което ще им причиня. Те отварят вратата и понякога като че ли предчувстват какво ще им кажеш, преди още да си започнал. — Тя го погледна. — Следващата отбивка.
Излязоха от магистралата и в колата се чуваше единствено гласът от джипиес устройството, който ги насочваше в различни посоки из улиците на Сейнт Олбанс.
— Идвала ли си тук преди? — попита Мънстър.
— Мисля, че има някакви развалини от римско време — отговори Ивет. — Веднъж идвах тук на училищна екскурзия, но не си спомням почти нищо. Ако можех да се разходя тук сега, сигурно би ми харесало.
Джипиес устройството им съобщи, че са стигнали до крайната точка. Те поседяха в колата за момент. Ивет провери информацията от листа в скута си, за да се увери, че това е адресът, който търсеха. Бяха на точното място.
Мънстър я погледна.
— Сега чувстваш ли се притеснена?
— Ако го вършех всеки ден, сигурно щях да свикна.
— Ти ли ще му го съобщиш, или предпочиташ аз да го направя?
— Това е мое задължение — каза Ивет.
Те слязоха от колата, отвориха портата към малкия преден двор и се изкачиха по трите стъпала пред входната арка. Ивет натисна звънеца и отвътре се чу приятна мелодия. На вратата се появи един мъж. Той беше набит, с къса руса коса, обръсната от двете страни на главата му, и носеше дънки и тениска. Мъжът ги погледна въпросително.