В здрача на вторник [bg]

— Ще се постараем да бъдем експедитивни.

Франк Уайът ги въведе в дневната, която заемаше целия партерен етаж — просторна стая с гладки дъски и килимчета на пода, дивани с декоративни възглавнички, меки завеси в пастелен цвят, красиви растения, ниска масичка; в далечния край блестеше кухня с лъскави метални повърхности, в които се отразяваше слънчевата светлина, струяща от прозореца с изглед към реката. За момент Фрида си представи Мишел Дойс, ровеща в контейнерите за непотребни вещи и в кофите за смет малко по-нагоре по реката. После насочи вниманието си към жената, която стана от дивана, за да ги поздрави. Ашлинг Уайът беше висока, слаба, с орлов нос, с буйна кестенява коса, прибрана назад и откриваща лице без всякакъв грим. Носеше долнище за джогинг и кремав кашмирен пуловер. Ходилата й, дълги и слаби като всичко останало в нея, бяха боси. Тя излъчваше самоувереност, която перфектно се съчетаваше с мебелировката.

— Какво да ви предложа? Чай или кафе?

И двамата отказаха. Карлсън стоеше с гръб към прозореца, с познатия вид на човек, който трудно се вписва в обстановката, където и да е.

— Ашлинг вече разговаря с ваш колега. Не виждам какво повече бихме могли да добавим.

— Искаме да уточним някои неща. Както знаете, Робърт Пуул е бил убит.

— Това е ужасно — каза тихо Ашлинг. Фрида забеляза, че под очите й имаше малки петънца, а устните й бяха бледи.

— Опитваме се да добием представа за него — продължи Карлсън. — Бихте ли ни казали как се запознахте с Пуул?

— Ашлинг първа се запозна с него. — Франк кимна към жена си.

— Госпожо Уайът?

— Беше по повод на градината — отвърна тя.

— Видяхме я, когато влизахме — каза Фрида. — Много е красива.

— Обожавам я. — Ашлинг се обърна към нея и за пръв път се усмихна. Изразът на високомерие, примесено с досада и пренебрежение, се стопи. — Тя е моята страст. Франк работи много и аз се занимавам с нея, докато децата са на училище. Имам професия и работя по малко, но, честно казано, в момента хората не желаят да харчат пари за вътрешно обзавеждане.

— Трудни времена за всички, дори за хората с възможности — обади се Франк, докато отиваше към един стол. Той се спря до него, сякаш не можеше да реши дали да си направи труда да седне.

— И така — Фрида се обърна към Ашлинг, — вие сте се запознали с Робърт Пуул благодарение на интереса ви към градинарството?

— Някак странно звучи, когато го наричате „Робърт“. Ние го познавахме като „Бърти“ — каза Ашлинг. — Един ден минаваше покрай къщата и ме видя да засаждам една роза, която много харесвам. Тя расте край оградата и дори се превива над нея. Той се спря и поведохме разговор. Каза ми, че се занимава с градинарство и с аранжиране на градини. Беше му интересно да види как съм оползотворила такова малко пространство. Забеляза дори най-дребните хрумвания. — Тя извърна поглед към Франк, който седеше на отсрещния стол, но на самия ръб, сякаш искаше да покаже на всички, че няма търпение да излезе от стаята и да отиде на работа.