Дългият път към дома [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #10
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: СофтПРЕС
- ISBN: 9786191515158
- Переводчик: Нели Лозанова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Дългият път към дома [bg]». Краткое содержание книги:
— Запазвам повечето.
— Дори онези, които не могат да бъдат спасени? — попита Рен-Мари.
— Дори тях.
— Защо?
— Ами никога не се знае. Случва се да се почувствам в застой или да ми липсва вдъхновение, тогава ги изваждам и ги поглеждам отново. Понякога ги завъртам на една страна или наопаки. Така ги виждам от различна гледна точка. Може да изскочи нещо, което не съм забелязвала дотогава. Някоя дреболия, която си струва да бъде разработена. Цветово съчетание, поредица от щрихи — нещо такова.
Бовоар погледна картините на пода. Само някой с поредица от инсулти можеше да създаде подобна бъркотия.
— Запазваш творбите, които не са ти се получили — отбеляза Мирна, — но не ги показваш.
— Вярно е — призна Клара.
— Жан Ги е прав. Питър е имал причина да задържи картините си — заяви Гамаш. — И да ги изпрати на Бийн.
Отиде при по-малките творби, подредени върху очуканата чамова маса. Обърна се към Мирна:
— Къде е онази с усмивките? С устните? Не ги виждам.
— А, тя ли? Бях забравила. — Тъмнокожата книжарка отведе I имаш обратно до „изложбата“ на пода. — В тази група е. Опитай се сам да я намериш.
— Ужасна жена — измърмори Арман, но не възрази. След около минута Мирна отвори уста, но някогашният детектив я спря: — Не, не ми казвай. Ще се справя.
— Е, аз ще изляза — обяви Клара.
Двете жени си наляха лимонада и отидоха в градината, а Бовоар остана с бившия си началник.
Гамаш се навеждаше над всяка картина, после се изправяше с ръце, сключени зад гърба. Леко се люлееше напред-назад, от пети на пръсти. От пети на пръсти.
Бовоар отстъпи няколко крачки. Сетне още няколко. Накрая придърпа един от столовете, които стояха край чамовата маса, и се покатери на него.
— Какво правиш? — сепна се Гамаш и почти изтича до Жан Ги. — Слизай веднага от стола!
— Здрав е. Ще ме издържи.
И все пак младият мъж скочи на пода. Не му се понрави тонът на бившия му началник.
— Не можеш да си сигурен — настоя Гамаш.
— Вие също — отвърна Бовоар.
Двамата впериха поглед един в друг, докато някакъв шум не накара Гамаш да се обърне. Мирна стоеше на вратата с празната кана от лимонадата в ръка.
— Прекъсвам ли ви?
— Ни най-малко — увери я Арман и се насили да се усмихне. После си пое дълбоко дъх, изпусна въздуха от дробовете си и пак се извърна към Бовоар, който все още го гледаше ядосано.
— Извинявай, Жан Ги. Ако искаш, качи се пак на стола.
— Не, вече видях каквото ми трябваше.
Гамаш имаше чувството, че младият мъж не говори само за картините.
— Ето я — посочи Бовоар.
Бившият детектив отиде до него.
Жан Ги бе намерил усмивката. Усмивките.
Тогава Гамаш осъзна грешката си. Търсил бе чифт големи устни. Долина, която образува планина. Но Питър бе нарисувал множество дребни усмивки, мънички долинки от радост, които маршируваха през цялото платно.
Гамаш се усмихна.
Не правеха картината по-добра, но за първи път творба на Питър предизвикваше някакви чувства у него.
Обърна се и погледна към масата. Дори картините върху нея бяха породили чувства, макар че гаденето едва ли можеше да мине за емоция. Но все пак беше нещо. В тялото. Не в главата.
Ако това беше началото, Арман Гамаш вече бе още по-нетърпелив да разбере накъде водят усмивките, оттук нищо не се вижда.
Седемнайсета глава
Рен-Мари се усмихваше. Гамаш й бе показал парада на устничките. Отнело и бе няколко секунди да осъзнае какво всъщност представляват, но когато й просветна, съпругът й веднага разбра. И нейните устни се извиха нагоре. После се разтегнаха в широка усмивка.
— Как така не съм ги забелязала, Арман? — Рен-Мари се обърна към мъжа си, а след това обратно към картината.
— И аз ги пропуснах. Жан Ги успя да ги види.
— Merci — благодари възрастната жена на своя зет, който й отвърна с лек поклон. Тя се зачуди дали младият мъж осъзнаваше, че това е един от характерните жестове на Арман.
Рен-Мари отново насочи вниманието си към картината, а Гамаш се концентрира върху другите две платна на пода. Клара бе вперила поглед в тях.
— Виждаш ли нещо? — попита я.
Художничката поклати глава и се наведе още, за да огледа творбите по-отблизо. Сетне отстъпи назад.
Дали и в тези картини имаше нещо подобно на устните? Образ или емоция, запечатани от Питър, които чакаха да бъдат открити като страна, планета или непознат вид живо същество?
Ако имаше такова нещо, нито Гамаш, нито Клара го забелязваха.
Бившият детектив усети, че някой го наблюдава, и предположи, че е Бовоар, но по-младият мъж бе в кухнята и приготвяше сандвичи.