Измамна светлина [bg]

— Опитайте.

Главният инспектор заобиколи лехата и застана от другата й страна.

— И тук ли сте прекопавали? — попита.

— Навсякъде — отвърна Мирна. — Давайте, опитайте.

Гамаш коленичи и пусна монета от един долар върху пръстта. Тя си остана на повърхността, ясно забележима. Детективът си я прибра, изправи се и погледна чернокожата книжарка.

— Някакви други предложения?

Мирна изгледа пръстта сърдито.

— Сигурно вече се е слегнала. Ако беше току-що прекопана, щеше да се получи.

Отиде до бараката в двора на Клара и се върна с лопатка. Зае се да разкопава наоколо, да обръща чимове и да ги разрохква.

— Добре, опитайте пак.

Главният инспектор отново коленичи и пусна един долар в цветната леха. Този път монетата се превъртя настрани и хлътна в малък процеп.

— Виждате ли? — рече Мирна.

— Ами да, виждам. Виждам монетата — отвърна Гамаш. — Боя се, че не успяхте да ме убедите. Възможно ли е да си е стояла тук отдавна? Може да е попаднала в лехата преди години. Пластмасова е, така че няма как да е хванала ръжда или да се е похабила от времето.

— Съмнявам се — намеси се Клара. — Досега да сме я намерили. Най-малкото Габри и Мирна щяха да попаднат на нея вчера, докато плевяха и прекопаваха, не мислите ли?

— Аз се отказах да мисля — рече книжарката.

Върнаха се до мястото, където работеше Бовоар.

— Няма нищо друго, шефе — обяви младият инспектор, сетне се изправи рязко и отупа пръстта от коленете си. — Не мога да повярвам, че сме я пропуснали при първоначалното претърсване.

— Е, сега е у нас.

Гамаш погледна монетата, прибрана в прозрачното пликче в ръката на Лакост. Нямаше парична стойност, не бе валута на никоя държава. Първо се бе зачудил дали не е от Близкия изток — заради камилата. Щом като върху някои канадски монети бе изобразен лос, защо пък върху саудитската валута да няма камила?

Но думите бяха на английски. И не бе изписана никаква стойност.

Само камила от едната страна и молитва от другата.

— Сигурна ли сте, че не е ваша или на Питър? — обърна се детективът към Клара.

— Сигурна съм. Рут понечи да каже, че е нейна, но според Мирна нямало начин да й принадлежи.

Гамаш се извърна към едрата жена, облечена в кафтан, и изгледа с повдигнати вежди:

— Защо решихте, че не е на Рут?

— Защото знам какво представлява. Рут няма как да притежава такава монета. Предположих, че сте я разпознали и вие.

— Нямам представа какво е.

Всички отново погледнаха монетата в пликчето.

— Може ли? — попита Мирна и щом Гамаш кимна, Лакост й подаде полиетиленовата торбичка. Чернокожата жена прочете през прозрачната й стена: