![Измамна светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/4/1/izmamna-svetlina-bg-download.jpg)
Измамна светлина [bg]
- Автор: Пенни Луиза
- Серия: Разследванията на инспектор Гамаш #7
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-440-3
- Переводчик: Калина Лазарова
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Измамна светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Това е чип на начинаещия — обясни книжарката. — От Организацията на анонимните алкохолици. Дават такъв на хората, които са в началото на пътя си към трезвеността.
— Откъде знаете? — попита главният инспектор.
— Когато бях практикуващ психолог, насочвах доста свои клиенти да се присъединят към нея. Някои от тях по-късно ми показаха подобни жетони, наречени "чипове на начинаещия". Точно като онзи — посочи пликчето в ръката на Лакост. — Човекът, който го е изпуснал, е бил член на организацията.
— Разбирам какво имате предвид за Рут — обади се Бовоар.
Гамаш благодари на жените и изпрати с поглед Клара и Мирна, които се запътиха към къщата, където бяха и останалите.
Бовоар и полицай Лакост разговаряха, сверяваха бележки и си разменяха сведения. Жан Ги навярно даваше насоки на колежката си, досети се Гамаш. Следи, по които да тръгне, докато двамата инспектори бяха в Монреал.
Възрастният детектив закрачи из градината. Една загадка бе разрешена. Монетата представляваше чип на начинаещия в Организацията на анонимните алкохолици.
Но кой я беше изпуснал? Лилиан Дайсън, когато бе паднала? Дори да бе така, експериментът му показваше, че монетата щеше да остане на повърхността. Щяха да я забележат веднага.
Дали убиецът я бе изтървал? Ако е имал намерение да извие врата на жената с голи ръце, едва ли е държал монета. Но и за него важеше същото — ако бе изпуснал монетата, защо не я бяха намерили? Как така бе потънала в пръстта?
Главният инспектор се спря насред топлата, обляна в слънчеви лъчи градина и мълчаливо си представи убийството. Някой се бе промъкнал зад Лилиан Дайсън в тъмнината. Хванал я бе за шията и я бе извил. Бързо. Преди жената да има шанс да извика или изпищи. Да се защити.
Но тя навярно бе опитала да направи нещо. Размахала бе ръце, макар и за миг.
Тогава Гамаш осъзна къде бе допуснал грешка.
Върна се при цветната леха и извика Бовоар и Лакост, които побързаха да отидат при шефа си.
Детективът извади отново монетата от един долар. Подхвърли я във въздуха и проследи с поглед как пада в прясно разровената почва, за миг се задържа върху бучка пръст и след това се плъзва, а рохката земя я покрива напълно.
— Господи, наистина се зарови! — възкликна Лакост. — Това ли се е случило?
— Предполагам — кимна главният инспектор. Полицайката се наведе, извади монетата и му я подаде. — Първия път, когато опитах, бях на колене, близо до земята. Но ако чипът е бил изпуснат по време на убийството, навярно е паднал от ръката на изправен човек. От по-високо. С по-голяма сила. Мисля, че когато нападателят е сграбчил жената за врата, тя е разперила ръце в почти инстинктивен спазъм и монетата е изхвърчала от пръстите й. Приземила се е с достатъчно голяма инерция, за да потъне в рохката пръст.
— Така се е заровила, а ние сме я пропуснали — заключи полицай Лакост.
— Oui — потвърди Гамаш и се обърна да си върви. — А това означава, че би трябвало да я е държала жертвата. Защо би стояла Лилиан в тази градина с чип на начинаещия от Организацията на анонимните алкохолици в ръка?
Бовоар обаче подозираше, че началникът му си мисли още нещо. Че заместникът му се е провалил. Трябваше той да намери монетата, а не четири смахнати жени, отишли да се молят на пръчка. Това занимание нямаше да ги представи в добра светлина в съда.
Жените си бяха тръгнали, полицаите от Sûreté — също. Всички си отидоха и най-сетне художниците останаха сами.
Питър притисна Клара плътно в обятията си и прошепна:
— Цял ден чакам този момент. Чух за рецензиите. Фантастични са. Поздравявам те.
— Добри са, а? — съгласи се тя. — Ураа! Можеш ли да повярваш?
— Шегуваш ли се? — рече Питър, пусна жена си и тръгна към другия край на кухнята. — Не съм се и съмнявал.
— О, я стига! — разсмя се Клара. — Та ти дори не харесваш творчеството ми.
— Харесвам го.
— И какво точно му харесваш? — подразни го.
— Ами, картините ти са хубави. Успяла си да скриеш повечето числа с боята[57]. — Питър тършуваше в хладилника и сега се обърна с бутилка шампанско в ръка.
— Татко ми го подари на двайсет и първия ми рожден ден. Заръча да го отворя, когато постигна голям успех в личен план. И да вдигна наздравица. — Зае се да смъква фолиото около корковата тапа. — Сложих го в хладилника вчера, преди да заминем, за да си кажем наздраве в твоя чест, когато се върнем.
— Не, чакай, Питър — спря Клара мъжа си. — Трябва да го запазиш.
— Защо? За моята самостоятелна изложба? И двамата знаем, че няма да има такава.
57
Питър намеква за комплектите за оцветяване "Рисуване по номера". — б. пр.