Червената лястовица [bg]

Вербуването на Доминика не беше нормално в какъвто и да било смисъл. Тя беше обучен офицер разузнавач, но сега трябваше да се научи да бъде шпионин. Това не беше обикновена трансформация. Циментирай връзката, бе казал Форсайт. Затова и първият ход на бюрото беше да проведе безкрайно дискретно проучване за местонахождението на Марта, за да демонстрират загриженост. Гейбъл уреди среща със свързочен офицер от СуПо. Никаква следа за рускинята. Видеото от охранителните камери за вероятното пресичане на границата при Хаапаранат беше неубедително. Останалата без сълзи Доминика благодари на Нейт, че все пак е опитал.

Те се опитваха да сведат до минимум BIGOT листата, регистрирания списък на служителите, имащи допуск до операцията, макар че не можеха да направят кой знае какво по отношение на централата. Разработката вече беше в ограничените канали за управление, което беше пълна глупост, каза Гейбъл, защото само около сто души четат грамите. Все пак се опитваха да ограничат разпространението. Форсайт и Гейбъл го бяха правили и преди и знаеха, че колкото по-внимателно се започне една разработка, толкова по-дълго ще продължи информационният поток. Нейт чувстваше, че решителността му нараства — да я предпази на всяка цена. Не се проваляй, не проваляй и нея!

Нейт намери един двустаен в Мункиниеми, покрай крайбрежието на Рамзай Странд, до входа на яхтеното пристанище и изпрати и нелегален местен агент да го наеме за дванадесет месеца под името Дейн като бизнес апартамент — той щеше да го ползва само от време на време. На доволния хазаин ме можеше да му пука по-малко.

Беше дъждовна пролетна нощ. Фаровете на колите се отразяваха по паважа и осветиха Доминика отзад, докато слизаше от зелено-жълтия тролей № 4 на Тийлимаки. Нейт я настигна след две пресечки и я хвана под ръка. Дори не каза здрасти, в стриктния оперативен стил на СВР, с изправен гръб, нервна. Първата ѝ среща в тайна квартира като агент. Тя бе обхваната не толкова от страх, колкото от срам. Те вървяха безмълвно по тесни алеи зад жилищни сгради, от чиито прозорци се процеждаше сребристата светлина от телевизионните екрани. Минаха бързешком през главния портал и тихичко се изкачиха по двата реда стъпала. Миришеше на готвено, на варено еленско месо и сметанов сос.

Първата нощ на останалата част от техния живот. Две включени лампи и очакващият ги Гейбъл, който я пресрещна и взе палтото ѝ. Доминика не можеше да спре да гледа косата му, приличащата на телена четка. Хареса ѝ как изглежда, харесаха ѝ очите му и пурпурът около него. Още един солиден пурпурный, помисли си тя. Форсайт излезе от кухнята, с очила на челото, борейки се с коркова тапа. Елегантен, благоразумен, хладнокръвен, въздухът около него беше лазурен. Лазурный. Сигурно беше чувствителен. Доминика седна на дивана и загледа как тримата мъже се движат из стаята. Те бяха естествени, непосредствени, прями, но все пак тя разбираше по погледите им, че в момента е подложена на оценка.

Знаеше, че това тук, в тази стая с тях, е истинско. Нейт беше младши офицер — всичко, което тя знаеше за ЦРУ досега, — но тези, другите, бяха хладнокръвни сериозни мъже, можеше да почувстваш годините зад тях, като при генерал Корчной у дома. После Гейбъл вдигна чаша и отсече здоровье, наздраве, а Доминика сподави усмивката си и запази благоприличие.

Никаква работа за тази вечер, наистина бяха много добри в занаята, просто си говореха и оставиха Нейт да проведе поголямата част от разговора, действително бяха добри — слушаха я и чуваха всичко. Накрая Доминика си тръгна първа — стандартна конспиративна техника и при тях, забеляза тя — и се разходи по крайбрежието. Все още не всички лодки бяха тук, в пролетните води, а тя не се чувстваше засрамена като преди. Наистина се бяха оказали много добри.