Момичето и нощта [bg]

По пътя прехвърлях отново в ума си различните снимки, които бях видял у Даланегра. Една от тях ме беше разтърсила особено силно. Снимката на един фантом, и по-точно на Жан-Кристоф Граф, бившия ми учител по френски. Премигнах. Спомените се върнаха и ме изпълниха с тъга. Господин Граф беше преподавателят, който ме бе ориентирал какво да чета и ме бе окуражил да напиша първите си текстове. Той беше добър, проницателен и великодушен човек. Висок и слаб, с деликатни, почти женствени черти на лицето, винаги с шал на врата, дори посред лято. Учител, който правеше блестящи литературни анализи, но по отношение на реалността винаги изглеждаше малко дезориентиран.

Жан-Кристоф Граф се беше самоубил през 2002 г. Оттогава бяха минали петнадесет години. За мен той беше поредната жертва на проклятието на благородните хора. Този несправедлив неписан закон, тази отвратителна карма, която тегнеше над някои личности, които бяха твърде крехки и чиято единствена вина бе, че се опитват да се държат добре с другите хора. Не знам кой беше казал, че на човек му се отрежда само съдбата, която може да понесе, но това не е вярно. Най-често съдбата е коварна и порочна кучка, на която й доставя удоволствие да съсипва живота на най-слабите, докато толкова много простаци живеят дълго и щастливо.

Смъртта на Граф ме беше съкрушила. Преди да се хвърли от покрива на своя жилищен блок, той ми бе написал едно много трогателно писмо, което получих в Ню Йорк седмица след смъртта му. Не бях говорил с никого за това. В писмото си Граф споделяше, че е неспособен да се приспособи към жестокостта на живота и че се е уморил от своята самота. Разкриваше и своето разочарование, че в книгите, които често са му помагали да преодолее мрачните периоди в живота, вече не може да намери изход от отчаянието. Той свенливо споделяше, че една голяма несподелена любов е разбила сърцето му. В последните редове на писмото си Граф ми пожелаваше успех и ме уверяваше, че не се съмнява нито за миг, че ще успея в това, в което той се е провалил — да намеря сродна душа, с която да преодолявам несгодите в живота. Обаче Граф надценяваше моята душевна сила — в мрачните си дни все по-често си мислех, че е съвсем възможно да свърша като него.