![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
Стоун пристигна предната вечер и се установи в един мотел, където леглата бяха с вградени масажори. Рано на следващата сутрин взе едно такси и слезе на няколко пресечки от къщата на Зиновиева. Тръгна бавно към нея, като се оглеждаше внимателно наоколо. Нищо. След това, което се случи с Ансбах, не му се искаше да рискува.
Огледа улицата още веднъж и се успокои. Прескочи набързо ниската портичка и натисна звънеца.
Вратата отвори самата Ана Зиновиева — дребничка жена с рядка, побеляла коса, която едва покриваше черепа й. Подпираше се на метален бастун. Зад нея се откриваше малка дневна с няколко тапицирани стола и кафяв диван. Дори от прага всичко в стаята изглеждаше като замръзнало в края на петдесетте години.
Очите й бяха леко присвити, от което добиваше малко азиатски вид. Стоун се сети за бившия й шеф, Ленин, който също имаше загатнати азиатски черти.
— Айрин Потър? — попита Стоун, използувайки фалшивото й име.
— Да?
— Ана Зиновиева — каза Стоун спокойно.
Възрастната жена поклати глава и каза на развален английски:
— Имате грешка. Моля ви, махнете се.
— Не съм дошъл, за да ви навредя — противопостави се Стоун с възможно най-любезен тон. — Трябва да поговоря с вас.
Той й връчи едно писмо, което бе написал сутринта на бланка на ЦРУ, получена преди известно време от Сол. В него с нормален служебен тон се изискваше рутинно попълване на досието й — едно съвсем обичайно искане. Писмото, подписано от някакъв измислен началник на картотеката на сътрудниците, я уведомяваше, че трябва да говори с някой си Чарлз Стоун.
Изглежда бяха минали години, десетки години, откакто някой от американското разузнаване я бе притеснявал; сигурно бе занижила бдителността си.
Приближи писмото на няколко сантиметра от очите си, които бяха помътнели от образувалото се перде, и заразглежда текста, после подписа. Явно едва виждаше. След няколко минути вдигна поглед.
— Какво искате от мен?
— Ще ви отнема само няколко минути — каза усмихнато Стоун. — Не ви ли позвъниха по телефона?
— Не — отговори немощно тя. После пак поклати глава. — Махнете се.
Направи слаб опит да вдигне бастуна си и да прогони натрапника.
Стоун се вмъкна вътре. Жената извика:
— Махнете се! Моля ви!
— Няма нищо страшно — каза й любезно Стоун. — Няма да ви отнема повече от няколко минути.
— Не — възпротиви се Ана Зиновиева. — Те ми обещаха… Обещаха ми никой повече да не ме разпитва. Казаха, че ще ме оставят на мира.
— Няма да ви отнема много време. Това е само формалност.
Тя като че ли се колебаеше.
— Какво искате от мен? — повтори съкрушено възрастната жена и се отдръпна, за да го пропусне да влезе.
Най-накрая учтивото поведение на Стоун успя да победи подозренията й. Тя седна на дивана, приглади поизбелялата си домашна роба с възлестите си, но фини ръце; и заразказва своята история, отначало на пресекулки, а после все по-гладко, доколкото й позволяваше лошият й английски.
Започнала работа при Ленин, когато била едва деветнадесетгодишна. Баща й бил приятел на Владимир Бонч-Бруевич, един от най-приближените хора на Ленин. Никога не била нищо повече от секретарка в най-точния смисъл на думата. Преписвала на машина огромната и сякаш безкрайна кореспонденция на Ленин, вършела и друга канцеларска работа в кабинета му в Кремъл от 1918 нататък, когато седалището на съветското правителство се преместило от Петроград в Москва. През 1923 г. се преместила от кабинета на Ленин в Кремъл в Горки, където по-късно Владимир Илич починал.
Няколко години след смъртта на Ленин подала документи за емиграция в САЩ и тъй като все още били двадесетте години и имало възможност да се емигрира, и тъй като била служила на родината си предано, й дали изходна виза. Тя била най-младата секретарка в кабинета на Ленин и затова не й поверявали нищо изключително важно и секретно. Това съвсем не значело, че тя не вижда и не чува. Напротив.
След половинчасов разговор подозрителното просветване на очите й отстъпи място на един ту спокоен, ту твърд поглед.
— От двадесет и три години изобщо не са ме безпокоили от великото американско разузнаване — каза закачливо тя и поклати глава при мисълта за безнадеждната безчувственост на своите благодетели. — Нищо. А сега изведнъж вие толкова много се интересувате от мен.