Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
„Освен ако не греша — пишеше той в заключение, — не са успявали и нашите американски братя по оръжие. Знам, че още е рано, но ми се струва, че който отнесе този материал във Вашингтон, ще бъде в много изгодна позиция за преговори. А ако Мерлин успее да задържи това ниво, бих се осмелил да предвидя, че ще можем да си позволим всичко, което се предлага от американското управление.“
Пърси Алълайн получи своята читалня, а Джордж Смайли си направи кафе на раздрънкания газов котлон до умивалника. Котлонът работеше с монети и по средата изгасна, Смайли се ядоса, извика Норман и му поръча да развали цели пет лири на шилинги.
17
С растящ интерес Смайли продължаваше пътешествието сред оскъдните записки на Лейкон от първата среща на главните действащи лица до наши дни. По онова време Циркът беше обхванат от такава атмосфера на подозрителност, че темата за източник Мерлин се превърна в табу дори между Смайли и Контрола. Алълайн носеше докладите от „Черна магия“ и чакаше в преддверието, докато леличките ги предаваха на Контрола, който ги подписваше веднага, за да демонстрира, че не ги чете. Алълайн прибираше папката, надникваше в кабинета на Смайли, изръмжаваше някакъв поздрав и тръгваше да слиза с тежки стъпки по стълбите. Бланд се държеше на разстояние и дори ободряващите посещения на Бил Хейдън, традиционна част от ежедневието, от споделянето, което навремето Контрола насърчаваше сред старшите си служители, ставаха все по-редки и по-кратки, докато съвсем не престанаха.
— На Контрола му хлопа дъската — презрително каза Хейдън на Смайли. — Освен това, ако не греша, той умира. Въпросът е кое ще го довърши първо.
Редовните срещи във вторник бяха отменени и Контрола постоянно тормозеше Смайли, изпращайки го ту в чужбина с някоя неясна задача, ту из поделенията в страната — Сарат, Брикстън, Актън и други подобни — като свой личен пратеник. Все по-натрапчиво ставаше усещането, че Контрола иска да се избави от него. Когато разговаряха, усещаше помежду им толкова тежка подозрителност, че дори Смайли започна сериозно да се пита дали Бил не беше прав, че Контрола вече не става за тази работа.
От документите на кабинета ставаше ясно, че през онези три месеца операция „Черна магия“ трайно е процъфтявала без никаква помощ от страна на Контрола. Всеки месец пристигаха по два, дори по три доклада, нивото им оставаше все така високо според потребителите, само че името на Контрола рядко се споменаваше и никога не го канеха за коментар. Понякога експертите ставаха дребнави. По-често се оплакваха, че не могат да потвърдят нищо, тъй като Мерлин ги води в непознати води — не можем ли да помолим американците да проверят? Не можем, каза министърът. Не още, каза Алълайн и добави в секретна бележка, която никой не беше виждал: „Когато му дойде времето, ще извършим нещо повече от проста размяна на наши материали за техни. Нямаме интерес от еднократна сделка. Задачата ни е да установим достоверността на Мерлин извън всякакво съмнение. Когато това стане, Хейдън може да отиде на пазар…“
Вече нямаше две мнения по въпроса. Сред малцината избрани, които имаха достъп до покоите на Адриатическата работна група, Мерлин вече беше победител. Материалите му бяха точни, често пъти други източници ги потвърждаваха впоследствие. Създадена беше комисия за „Черна магия“ под председателството на министъра. Алълайн беше заместник-председател. Мерлин се превърна в индустрия, а на Контрола дори не му предложиха работа в нея. Ето защо в отчаянието си той изпрати Смайли да проси милостиня: „Трима са плюс Алълайн — каза му той. — Измъчи ги, Джордж. Изкушавай ги, заплашвай ги, нахрани ги с всичко, което поискат.“