Дама, поп, асо, шпионин [bg]

В продължение на шест седмици, според документите, след военноморския доклад нямаше друг материал. Някои отдели в Министерството на отбраната подеха ентусиазма на Адмиралтейството от първоначалния доклад, Форин Офис заяви, че „този документ хвърля необикновено ярка светлина върху агресивния съветски подход“, каквото и да означаваше това; Алълайн продължаваше да настоява за специално боравене с материала, само че беше като генерал без армия. Лейкон отбеляза с леден тон „малко позакъснялата реакция“ и предложи на министъра да „успокои ситуацията с Адмиралтейството“. От Контрола, поне според документите, нямаше нищо. Може би се беше снижил и се молеше да го отмине. В затишието един специалист по Москва от Финансовото министерство недоволно забеляза, че през последните години в Уайтхол често са ставали свидетели на такива неща — обнадеждаващ първи доклад, последван от мълчание или, още по-лошо, от скандал.

Той грешеше. На седмата седмица Алълайн обяви публикуването на три нови доклада от „Черна магия“ в един ден. Всичките бяха под формата на секретна съветска кореспонденция между различни отдели, въпреки че темите бяха най-разнообразни.

„Черна магия“ номер 2, според резюмето на Лейкон, описваше напреженията в СИВ и разглеждаше дегенеративния ефект от търговските сделки на Запада върху по-слабите страни членки. По правилата на Цирка това беше класически доклад от сферата на действие на Рой Бланд, покриващ точно целта, която агентурната мрежа „Натиск“, базирана в Унгария, атакуваше безуспешно от години. „Великолепен обзор — беше написал един потребител от Форин Офис, — подкрепен с добри материали.“

„Черна магия“ номер 3 разглеждаше унгарския ревизионизъм и възобновените чистки на Кадар в политическите и академичните среди — най-добрият начин за пресичане на безотговорните приказки в Унгария, твърдеше авторът на доклада, заимствайки един стар израз на Хрушчов, беше да се разстрелят повече интелектуалци. Това също беше територия на Рой Бланд. „Полезно предупреждение за всички — пишеше същият коментатор от Форин Офис, — които си въобразяват, че Съветският съюз е разхлабил хватката над сателитите си.“

Тези два доклада по същество даваха общи сведения, само че „Черна магия“ номер 4 беше дълъг шейсет страници и потребителите го смятаха за уникален. Той представляваше изключително техническа оценка от страна на съветското Министерство на външните работи на предимствата и недостатъците от преговори с отслабен американски президент. Изводът, най-общо казано, беше, че ако на президента се подхвърли кокал за собствения му електорат, Съветският съюз ще успее да получи ценни отстъпки в предстоящите преговори за многобройните ядрени бойни глави. Той обаче сериозно повдигаше въпроса доколко е целесъобразно САЩ да бъдат поставяни в прекалено губеща позиция, защото това би могло да изкуши Пентагона да нанесе ответен или превантивен удар. Докладът беше направо от сърцевината на Бил-Хейдъновата сфера. Както беше написал самият Хейдън обаче в една трогателна бележка до Алълайн — която, без знанието на Хейдън, веднага беше препратена на министъра и заведена в архива на кабинета, — за двайсет и петте години, през които беше атакувал съветската ядрена програма, той не беше успявал да се сдобие с толкова качествен материал.