Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Беше през април. Смайли се беше върнал от Португалия, където погребваше един скандал, и завари Контрола под обсада. По пода бяха разпилени папки, на прозорците бяха монтирани нови дръжки. Единственият му телефон беше покрит с калъфа за чайник, а от тавана висеше заглушител на електронно подслушване, нещо като електрически вентилатор с непрекъснато променяща се честота. За трите седмици, през които Смайли го нямаше, Контрола се беше превърнал в старец.

— Кажи им, че си пробиват път с фалшиви пари — нареди той, без да вдига поглед от папките си. — Каквото искаш им кажи. Трябва ми време.

„Трима са плюс Алълайн“, повтаряше си наум Смайли, седнал край масичката за карти на майора и изучавайки списъка на Лейкон с хора, които имат достъп до „Черна магия“. В момента имаше шейсет и осем регистрирани посетители в читалнята на Адриатическата работна група. Всеки от тях, също като членовете на комунистическата партия, беше номериран според датата на постъпване. Списъкът беше препечатван след смъртта на Контрола — Смайли не фигурираше в него. Същите четирима почетни основатели обаче продължаваха да са начело — Алълайн, Бланд, Естерхази и Бил Хейдън. Трима са плюс Алълайн, казваше Контрола.

Внезапно в ума на Смайли, готов за всяко заключение, за всяка неясна връзка, докато четеше, нахлу доста неочакван образ — как двамата с Ан се разхождат по скалистия бряг на Корнуол. Това беше в дните непосредствено след смъртта на Контрола, най-лошите дни, които Смайли помнеше в дългия им объркан брак. Бяха високо над брега, някъде между Ламорна и Порткърноу, бяха дошли извън сезона, под предлог че Ан ще лекува кашлицата си с морски въздух. Вървяха по крайбрежната пътека, всеки потънал в мислите си, нейните — за Хейдън, предполагаше той, неговите — за Контрола, Джим Придо и операция „Свидетел“, както и за цялата бъркотия, която беше оставил след себе си, като се пенсионира. Помежду им нямаше хармония. Бяха изгубили спокойствието, когато бяха заедно; представляваха загадка един за друг и дори най-баналният разговор можеше да тръгне в странна посока и да излезе от контрол. В Лондон Ан живееше необуздано, готова да се отдаде на всеки, който би я поискал. Знаеше само, че тя се опитва да се отърве от нещо, което я наранява или силно я тревожи, само че той не знаеше как да достигне до нея.