Игри на злото [bg]

Бари срещна погледа й — искрен и открит.

Той рязко се обърна и видя онова, което беше пропуснал при влизането си. Фотографиите. Над камината беше поставена семейна снимка. Беше направена умело, така че да скрие инвалидната количка, но смокингът и букетът на булката се виждаха кристално ясно. Виждаше се и усмивката на Лиса. Бари познаваше тази усмивка.

Той се обърна пак към жена си.

Тя стоеше до Адам, отпуснала ръка на рамото му. Никаква болка, нито съжаление, нито разкаяние, нито извинение. Просто един факт.

Адам сложи длан върху нейната и я стисна. Знак, че са заедно, че са едно цяло. Другата ръка на Лиса, онази с венчалната халка, беше притисната закрилнически към корема й.

В този момент светът на Бари рухна. Надеждата, която му беше вдъхнала Алекс, умря в душата му. Почувства тялото си като празна черупка, без кости, без мускули и органи. Вътре в него не остана нищичко.

Алекс беше сгрешила.

Бари се вгледа в двамата, застанали рамо до рамо. Брат му, притежаващ всичко, което някога беше на Бари: домът му, жена му, дъщеря му. Сакатият му брат му беше отнел живота! Беше го заличил като човек. Бари си представи как с Лиса лежат заедно в леглото и се смеят на чувствата на изхвърления съпруг към бившата му жена.

Познатата алена пелена обви съзнанието му и Бари я посрещна като стара приятелка. През годините беше отработил различни начини да я държи настрана или в най-добрия случай да я контролира. Сега обаче я прие с отворени обятия.

Светът извън четирите стени на къщата се разми и потъна в някакъв вакуум. Всичко се сви и концентрира до тук и сега. Апокалипсисът настъпи и останалото потъна в пламъците му.

Съвсем бавно Бари пристъпи напред и протегна ръка на Адам.

Видя как напрежението напусна брат му. Адам разбра, че това е краят. Бари също го разбра. Адам посегна да отговори на ръкостискането.

С едно-едничко елегантно движение, заучено от безмилостните треньори на боксовия ринг, Бари сграбчи брат си, вдигна го от количката и го хвърли на пода. Изрита го майсторски в слепоочието и го запрати в безсъзнание.

— Проклето копеле — изсъска.

Лиса успя само да ахне, преди ръката на Бари да я стисне за гърлото и да я лиши от глас.

— А ти, лъжлива кучка такава!

Блъсна я в стената и се взря в очите й. Като в мига преди смъртта, целият им съвместен живот премина пред очите му като на лента.

В нейния поглед се четяха само страх и омраза. Чудесно.

Ужасът на жена му разпали яростта, която изпълни всяка клетка от тялото му. Пръстите го засърбяха да довърши започнатото. И двамата трябваше да изстрадат онова, което беше изстрадал Бари!

Двете му длани обвиха здраво плътта, която някога беше галил, целувал, хапал.

И Бари я заплю в лицето.

— Лъжлива, противна курва. Ти си виновна.

Той стисна меката кожа и затвори трахеята, която даваше живот на нея и на нероденото й дете.

Тя размаха безпомощно ръце, докато дробовете й се бореха за въздух. Отчаяно.