Списъкът на съдията

— Още не — отговори Али. — Това е другата причина да сме тук.

— Той е наясно с криминалистиката, с полицейските процедури и със закона — каза Лейси.

Хърман седна и погледна бележките си.

— Наистина необикновен случай. Направо уникален. Смаян съм от този човек. Какво знаете за него?

— Със сигурност отговаря на профила ви — каза Лейси. — Той е съдия.

Хърман остана поразен. Поклати глава и се замисли, накрая каза:

— Действащ съдия?

— Да, надлежно избран от гласоподавателите.

— Ти да видиш! Много необичайно. Нарцистична и раздвоена личност, способна да живее като уважаван и продуктивен член на обществото, а през свободното си време да планира следващото убийство. Трудно ще го пипнете. Освен ако…

— Освен ако не допусне грешка, нали? — попита Али.

— Именно.

— Според нас вече е направил такава — отбеляза Лейси. — Последния път. Попитахте за ФБР. Те не участват в разследването, но са намерили улика. Оставил е частичен пръстов отпечатък върху мобилен телефон. Лабораторията в Куонтико го е анализирала месеци наред, правили са всякакви тестове. Проблемът е, че не откриват никакво съвпадение. От ФБР са на мнение, че той е променил пръстовите си отпечатъци.

Хърман поклати глава недоумяващо.

— Аз не разбирам от отпечатъци, но знам, че това е напълно невъзможно без сложна хирургична операция.

— Той може да си я позволи — изтъкна Лейси, — пък и е разполагал е много време.

— Поразпитах, поговорих с някои от нашите специалисти — обади се Али. — Знаят за няколко случая на променени пръстови отпечатъци.

— Щом казваш. Аз се съмнявам.

— Ние също — увери го Лейси. — Ако не намерим чий е отпечатъкът, случаят изглежда безнадежден. Няма друго доказателство, няма друг мотив, не разполагаме с достатъчно улики. Нали?

— Не знам. Допускам, че няма начин да се сдобиете с неговите отпечатъци. Имам предвид, сегашните.

— Не и без съдебна заповед — отговори Лейси. — Имаме подозрение, но то не е достатъчно да убедим някой съдия да издаде такава заповед.

— Нужен ни е съвет, Хърман — каза Али. — Какво да предприемем?

— Къде живее вашият човек?

— В Пенсакола.

— А отпечатъкът е намерен в Мисисипи, така ли?

— Да.

— Местните власти ще потърсят ли помощ от Бюрото?

— Сигурна съм, че ще го направят. Много искат да разплетат убийствата.

— Тогава започнете от там. Щом бъдат въвлечени нашите момчета, ще стане по-лесно да убедите федерален съдия да издаде заповед за обиск.

— И какво точно да претърсим? — попита Лейси.

— Дома му, кабинета му, някое място, където е вероятно да е оставил отпечатъци.

— Подозирам няколко проблема при този подход. Първият е, че той не оставя никъде никакви отпечатъци. Вторият е, че би могъл да изчезне веднага щом надуши неприятностите.

— Остави нашите момчета да се тревожат за отпечатъците. Ще ги намерят. Никой не може напълно да изчисти от тях дома или офиса си. А що се отнася до вероятността да изчезне, налага се да рискувате. Не можете да го арестувате, докато не намерите съответствие на отпечатъците. Нали нямате друго?

— Засега не — отговори Лейси.

— Може да има още един проблем — каза Али. — Някаква вероятност от Бюрото да откажат да се замесват?

— Защо?

— Поради нищожния шанс за успех. На първите шест местопрестъпления няма никакви улики. Тези случаи са отдавна забравени, от години няма напредък. Знаете каква е политиката в Куонтико. Знаете също, че в Отдела за поведенчески анализ от години има недостиг на служители. Възможно ли е да решат да не се занимават, като видят за какво става въпрос?

Хърман отхвърли подозрението му с махване на ръка.

— Съмнявам се. От години следим серийни убийци, които така и не намираме. Някои от случаите, по които работих преди трийсет години, още не са разкрити и завинаги ще си останат такива. Подобно съображение не би възпряло ФБР. На тях това им е работата. Не забравяйте, че не е нужно да разкриете всички убийства. И едно е достатъчно, за да приберете този тип на топло. — Хърман скръсти ръце. — Нямате друг избор, трябва да привлечете Бюрото. Усещам, че се колебаете.