Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Грей ги поздрави сърдечно и като че ли искрено им се зарадва. Съпругата му предложи да обядват у тях, но те отказаха. Тя им поднесе студен чай без захар, после през първия половин час разговаряха на двора, а шпаньолите им ближеха глезените.
Когато домакинът им заговори за кариерата си, Лейси вежливо го прекъсна с думите:
— Чели сме и двете ви книги, запознати сме с работата ви.
Това му допадна и той продължи:
— Повечето неща са съвсем точни. Е, може да съм поукрасил на места.
— Забележителни четива — каза тя.
— Както ви обясних по телефона — обади се Али, — Лейси би искала да ви разкаже за всяка от жертвите и да чуе какво мислите.
— Следобедът е ваш — усмихна се Грей.
— Всичко е строго поверително, затова няма да използваме истинските им имена.
— Умея да бъда дискретен, госпожо Столц.
— Може ли да минем на Лейси и Али?
— Разбира се, наричайте ме Хърман. Виждам, че носите куфарче, и допускам, че вътре има документи, а сигурно и снимки.
— Да.
— Да се преместим в кухнята, за да използваме масата.
Последваха го, кучетата също, а госпожа Грей им доля студен чай. Хърман седна срещу Лейси и Али. Тя си пое дълбоко дъх и започна:
— Известни са ни осем убийства. Първото е било през деветдесет и първа, а последното — преди по-малко от година. Седем са удушавания с един и същ тип въже и изпълнени по еднакъв начин, но при последното не е използвано въже. Само няколко удара по главата.
— Двайсет и три години.
— Да, сър.
— Да зарежем и това „сър“, моля ви.
— Съгласна.
— Благодаря. След два месеца ще стана на осемдесет, но отказвам да се превърна в старец.
Слаб и жилав като тръстика, той беше способен да извърви петнайсет километра под жарко слънце.
— Според нас заподозреният е убил всичките осем души. Шестима мъже и две жени.
— Нали сте наясно, че вероятно има и още?
— Да, но не знаем нищо за тях.
Хърман извади химикалката си и намери някакъв бележник.
— Да поговорим за първата жертва.
Али отвори куфарчето и подаде една папка на Лейси.
— Номер едно, четиресет и една годишен бял мъж — всички са бели с едно изключение. Намерен е на туристическа пътека в Сигнал Маунтин, Тенеси.
Тя подаде на Хърман лист, който беше приготвила предварително, а най-отгоре пишеше: № 1. Дата, място, възраст на жертвата, причина за смъртта и цветна снимка на Тад Лийуд, проснат в храсталаците.
Хърман разгледа снимката и докато четеше резюмето, си водеше бележки.
Двамата го наблюдаваха внимателно и мълчаха. Когато приключи, той попита:
— На местопрестъплението имало ли е нещо друго освен трупа?
— Полицаите не са намерили нищо. Никакви отпечатъци, влакна или кръв… освен кръвта на жертвата. Същото важи за всички други местопрестъпления.
— Странен възел, прилича на кръстовиден.
— Двоен кръстовиден възел, не се използва много често.
— Наистина е рядък. След като той го използва всеки път, явно е запазената му марка. Колко удара по главата?
— Два. Изглежда, с едно и също оръжие.
— Аутопсията какво показа?
— Черепът е с многобройни пукнатини, които се разклоняват от точката на контакт. Полицията в Уилмингтън, Северна Каролина, която разследва друго негово убийство, предполага, че оръжието е чук или малка метална топка.
— Това неизменно върши работа, но много цапа. Всичко се опръсква с кръв, включително и дрехите на убиеца.
— Които, разбира се, не са намерени.
— Много ясно. Мотивът?
— Теорията е, че жертва номер едно е насилвал убиеца като малък.
— Силен мотив. Нещо доказано?
— Всъщност не.
— Добре. Номер две?
Лейси му подаде листа за Брайън Бърк и каза:
— На следващата година, деветдесет и втора.
Хърман го погледна и отбеляза:
— Южна Каролина.
— Да. Всяко убийство е в различен щат.
Той се усмихна и си записа нещо.
— Мотив?
— Пътищата им се пресекли в университета, докато убиецът бил студент. Номер две е един от неговите преподаватели.
Лейси внимаваше да не спомене „в Правния факултет“. Това щеше да разкрие по-късно. По телефона Али не беше казал на Хърман много неща за нея, не беше споменал къде работи тя, нито кого разследва. И този въпрос щяха да обсъдят по-късно следобед. Номер три беше Ашли Барасо.
— Четири години по-късно в Кълъмбъс, щата Джорджия. Не знаем нищо за мотива, известно ни е само, че са учили заедно.
— В колежа ли?
— Да.
— Жертвата била ли е изнасилена?
— Не. Била е напълно облечена, по нищо не личи да се е гаврил с нея.
— Необичайно. Сексът е фактор в около осемдесет процента от серийните престъпления.
Номер четири беше Айлийн Никълбъри, убита през 1998 г.
Когато стигнаха до номер пет, Дани Кливланд, Лейси каза:
— Нашият човек е спрял за единайсет години, поне доколкото ни е известно.
— Дълга пауза — отбеляза Хърман, разглеждайки снимката. — Същият възел. Не иска да бъде заловен, твърде умен е и се измъква, но иска някой да научи за него. Не е рядкост.
Нахвърли си още бележки, а съпругата му се появи и им донесе бисквити. После тя излезе от кухнята, но Лейси имаше чувството, че стои наблизо и подслушва. Номер шест беше Пери Кронк, удушен в Маратон. Хърман разгледа снимките и попита: