Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Как ли ще реагира нашият човек?
— Статията сигурно му е скапала деня.
— Дано да е получил удар и да се е задавил до смърт със собствения си бълвоч. И бездруго се говори, че е зле със здравето. Носят се слухове, че има рак на дебелото черво, обаче аз се съмнявам. По-скоро си е измислил основателна причина да напусне града.
— Звучиш жизнерадостно.
— В добро разположение на духа съм, Лейси. Бях при дъщеря ми в Мичиган миналия уикенд, прекарахме си страхотно.
— Радвам се. Но аз имам новини, които сигурно няма да ти харесат. Приключихме с преценката на твоята жалба и сме убедени, че тя е основателна. Насочваме я към щатската полиция и към ФБР. Решението ни е окончателно.
Мълчание отсреща. Лейси продължи:
— Не се учудвай, Бети. Нали от самото начало искаш точно това. Ти ни използва, за да започнем разследване, което да е меродавно, докато ти се криеш. В това няма нищо нередно и те уверявам, че не сме споменавали името ти. Ще продължим да пазим в тайна самоличността ти, доколкото е възможно.
— Какво означава това? Как така „доколкото е възможно“?
— Означава, че не съм сигурна как ще продължи разследването. Не знам дали от ФБР ще поискат да се включиш, но ако го направят, със сигурност ще знаят как да те предпазят като ключов свидетел.
— Няма да мигна, докато този тип не бъде арестуван. Би трябвало ти също да се притесняваш. Предупредих те.
— Така е и внимавам.
— Той е по-умен от нас, Лейси, и непрекъснато ни наблюдава.
— Според теб знае ли за нашето участие?
— Допусни, че знае. Винаги допускай най-лошото.
Той е някъде там и дебне.
Лейси затвори очи, готова да прекрати разговора. Параноята на Бети понякога й късаше нервите.
33
Компютърните и телефонните мрежи в шерифството на окръг Харисън бяха поверени на Ник Константайн, двайсетгодишен студент в близкия общински колеж. Работата му харесваше и той обичаше да се навърта около заместник-шерифите и другите служители, пък и ловенето от тях се нуждаеха от помощ, за да се справят с новите технологии. Беше способен младеж, можеше да програмира и да решава всякакви технически проблеми. Постоянно ги подканяше да осъвременят едно или друго, но бюджетът все не стигаше.
Ник знаеше, че случаят „Върно/Дънуди“ е строго секретен. Медийните лешояди продължаваха да кръжат и шериф Блек беше ограничил комуникацията с тях, особено електронната. Ник се въодушеви, когато попадна на местопрестъплението и по-късно отведе шерифа и Манкузо до двата мобилни телефона в градчето Нийли в Мисисипи. Локализирането им беше лесна задача, с която щеше да се справи и дванайсетгодишно хлапе.
Той непрекъснато проверяваше мрежите за вируси, но не беше засякъл Рейф и зловредните му приятели от „Маготс“. През повечето време те дебнеха пасивно. Но инспектор Нейпиър допусна грешка, като изпрати незащитен имейл до шерифа, с който потвърждаваше срещата с ФБР на 25 април, петък, в офиса на Бюрото в Пенсакола. Нейпиър наричаше федералните „хувита“ и обясняваше, че от Вашингтон ще пристигне екип, който ще върне мобилния телефон с ЧПО. Той незабавно осъзна грешката си, изтри имейла и помоли Ник да го изтрие и от мрежата. Той го проследи до вътрешния сървър на управлението и се увери, че е заличил всичко.
Нейпиър и Ник намериха шерифа и му обясниха какво се е случило. Ник мечтаеше да работи за ФБР и се развълнува от новината за срещата. Предложи и той да отиде, като предупреди, че може би ще им потрябва в случай на нови грешки. Шериф Блек не му обърна внимание.
Рейф, пасивен, но неизменно бдителен, забеляза имейла. Трийсет минути по-късно съдия Баник също го видя и го обзе паника. Запознат беше със слабостта на ФБР към съкращенията и познаваше жаргона не по-зле от агентите. ЧПО означаваше „частичен пръстов отпечатък“.
Бързо провери охранителните камери и алармените системи в дома си, в съдийския си кабинет и в Трезора. Никой не беше влизал. Резервира си първия полет от Санта Фе и напусна хотелската стая с намерението да се прибере час по-скоро.
Пътуването му се стори безкрайно, но му даде предостатъчно време да размишлява. Сигурен беше, че не е оставил отпечатъци, но ако все пак беше? Какъвто и отпечатък да имаше на един от двата мобилни телефона, той вече нямаше да има съответствие с неговите в базата данни. След като години наред ги беше променял, единственото съответствие щеше да бъде друг актуален отпечатък — върху нещо, което е докосвал през последното десетилетие.
Прибра се изтощен в три през нощта. Имаше нужда от почивка, но хапчетата бензедрин действаха твърде добре. Не включи осветлението на тавана, за да не би съседите му да забележат, че си е у дома, и започна да действа почти на тъмно. Сложи си латексови ръкавици и напълни съдомиялната със съдове. Част от стъклените и порцелановите чаши отидоха в чувал за смет.
Бърсането на почти всяка повърхност размазваше евентуални отпечатъци и ги правеше безполезни. Само че той не целеше да ги размаже. Смеси вода, дестилиран спирт и лимонов сок и избърса плотовете и домакинските уреди с микрофибърна кърпа. Ключовете на осветлението, стените, рафтовете в килера. Извади от хладилника буркани, консерви, бутилки и найлонови опаковки и изхвърли съдържанието им в мелницата за хранителни отпадъци. Пластмасовите кутии отидоха в следващия чувал. Не готвеше често и хладилникът му никога не беше пълен.
Латентните отпечатъци оставаха с години. Проклинайки себе си, той не спираше да си мърмори: „ЧПО“.
Избърса всички повърхности в банята — мивката, плочките, тоалетната, крановете на душа и пода. Изпразни шкафчето, остави вътре само четка за зъби, самобръсначка за еднократна употреба, крем за бръснене и полупразна тубичка „Колгейт“. Снемането на пръстови отпечатъци от плат беше почти невъзможно, но той въпреки това напълни пералнята с хавлиени и кухненски кърпи.
В дневната изхвърли дистанционното на телевизора и избърса екрана. Напъха в трети чувал всички списания и няколкото стари вестника. Изтърка стените и кожените мебели.
В кабинета си избърса клавиатурата, един стар лаптоп, два старомодни мобилни телефона, един куп канцеларски принадлежности и пликове. Впери поглед в шкаф, пълен с папки, и реши да ги остави за по-късно.
Чистенето щеше да отнеме часове, дори дни, а той знаеше, че няма да се задоволи само с едно. Щеше да мине всичко повторно, вероятно и трети път. На зазоряване, преди съседите му да се раздвижат, той отнесе трите черни чувала в джипа си, върна се в дневната и седна да подремне за малко.
Не можеше да спи. В 8 ч. се изкъпа и преоблече, изхвърли кърпите и дрехите, които бе носил, огледа дрешника и си даде сметка колко много вещи трябва да отидат на боклука. Напълни пералнята с бельо и ризи и сипа двойно повече препарат за пране.
Облече се и излезе. Обади се на Даяна Джан, съобщи й, че се е върнал в града, че се чувства добре и иска да се отбие в съда да поздрави всички. Когато пристигна там в 9 ч., служителите му го посрещнаха като герой. Той си поприказва с тях и ги увери, че първият му курс химиотерапия е преминал добре и лекарите са обнадеждени. Възнамерявал да остане у дома няколко дни, после отново да замине за Сайта Фе.