Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Кога ще научим истинското й име?
— Случаят вече е ваш, така че когато пожелаете. Аз обаче предпочитам да я държим настрана възможно най-дълго.
— Много добре. Какво общо има тя със заподозрения?
— Баща й е убит през деветдесет и втора година близо до Гафни, Южна Каролина. Убийството остава неразкрито, разследването е прекратено почти веднага и тя се амбицирала да намери убиеца. От години е обсебена от тази цел.
— Става дума за осем убийства, така ли?
— Осем, за които знае тя. Може да има и други.
— Основателно е да допуснем, че има. И тя е наясно с мотива?
— И с метода на престъплението.
Видович погледна към Суарес, който кимна и каза:
— Един и същ човек е. Въжето е същото навсякъде, а възелът е запазената му марка. Получихме снимките от местопрестъплението по случая „Шнецър“ в Тексас — същото въже и същият възел. Проучихме докладите от аутопсиите: еднакви удари по главата, еднакво оръжие на убийството. Нещо като кофражен чук, който строшава черепа в една конкретна точка на съприкосновение, от която във всички посоки плъзват пукнатини.
Видович погледна към лейтенант Харис и попита:
— Убиецът го е познавал, така ли?
— От много отдавна — отговори Харис. — И двамата са били адвокати тук преди години.
— Вие познавате ли този съдия, госпожо Столц?
— Не съм имала удоволствието. Това е първата жалба срещу него. Досието му е чисто, репутацията му е добра.
— Не е за вярване — каза Видович и всички се смръщиха в знак на съгласие. Той продължи: — Госпожо Столц, какво ще направи той според вас, ако просто го помолим да дойде, за да му зададем няколко въпроса? Известен съдия, служител на правосъдието. Не знае за ЧПО. Каква причина би имал да не ни съдейства?
— Защо да ни помага, ако е виновен? По мое мнение или ще изчезне, или ще се огради с адвокати, но няма да дойде.
— Има ли опасност да избяга?
— Според мен, да. Умен е и разполага със средства. Двайсет и няколко години е успял да остане неразкрит. Допускам, че е способен да изчезне на мига.
— Благодаря ви.
Лейси седна и огледа лицата на хората около масата.
— Очевидно е, че ни трябват негови актуални отпечатъци. Агнес, обясни ни за заповедта за обиск.
Все така сериозна, агент Неф се прокашля и погледна към бележника си.
— Вчера се срещнах с юристите ни във Вашингтон. Те са на мнение, че можем да го направим. На местопрестъплението при убийството в Билокси, всъщност двете убийства, е открит загадъчен частичен пръстов отпечатък без съответствие. След като той е главният ни заподозрян, според правния ни отдел имаме основание да изискаме заповед за обиск. Прокурорът в Мисисипи е запознат със случая, свързал се е със съдия и чака.
— Може ли да попитам какво смятате да претърсвате? — обади се Лейси.
— Дома и кабинета му в съда — отговори Видович. — Ще е пълно с негови отпечатъци. Ако намерим съответствие, играта приключва. Ако не намерим, ще се извиним и ще напуснем града. А Бети Роу може да продължи да се прави на Шерлок Холмс.
— Добре, но той е маниак на тема сигурност и наблюдение. Ще разбере на секундата, когато някой разбие вратата му, и ще изчезне.
— Знаем ли къде е в момента?
Всички поклатиха глави. Видович изгледа гневно Харис, който каза:
— Не, не го наблюдаваме. Няма причина. Няма дело, няма досие. Още не е официално заподозрян.
— Освен това е в отпуск по здравословни причини — каза Лейси. — Според наш източник тук, в Пенсакола, съдията твърди, че се лекува от рак. От кабинета му казали-, че той няма да гледа дела най-малко два месеца. Уебсайтът на окръжния съд потвърждава информацията.
Видович се намръщи и потърка брадичката си. Всички чакаха.
— Добре, да започнем наблюдение и да го открием. А междувременно издействайте заповед за обиск от Мисисипи, донесете я на местен съдия и бъдете в готовност. Но без да разгласявате нищо, докато не го намерим. Така няма да има шанс да избяга, когато разбере за заповедта.
Около час обсъждаха как да проведат наблюдението: кой, къде, по какъв начин. Лейси и Дарън се отегчиха, първоначалното им въодушевление се стопи и решиха да си тръгнат.
Видович обеща да ги държи в течение, но беше съвсем ясно, че смята работата им за приключена.
На излизане Дарън попита:
— Ще съобщиш ли за това на Бети?
— Не. Не й трябва да знае.
— Може ли да закрием случая и повече да не се занимаваме с нея?
— Не съм сигурна.
— Нали ти си шефът?
— И какво от това?
— Ами просто й кажи, че сме били дотук.
— Омръзна ли ти?
— Ние сме адвокати, Лейси, не сме ченгета.
Потеглиха обратно към Талахаси с чувство на облекчение. Чакаха ги три часа път в необичайно хладен пролетен ден. Беше петък по обед и те имаха нужда да забравят за служебните проблеми.
Докато обсъждаха съдбата му, съдия Баник се качи в джипа си и след десет минути хлътна в тайния си офис. Избърса компютрите в Трезора, свали харддисковете, извади флашките от сейфа и отново почисти навсякъде. На излизане включи алармата и замина за Мобил.
Цял следобед се мота в някакъв мол, пи еспресо в „Старбъкс“ и газирана вода в тъмен бар, шля се из пристанището и обикаля с джипа, докато се стъмни.
35
Обикновеният бял плик А4 съдържаше копия от трите й кратки стихотворения. Беше запечатан и надписан с дебел черен флумастер: Джери Кросби. Нямаше адрес, но и не беше нужен. Под името й пишеше „Да се предаде на ръка“. Той изчака до 21 ч. и паркира до тротоара на две преки от дома й.
Джери мързелуваше в петъчната вечер, сменяше телевизионните канали и успяваше някак да устои на изкушението да влезе в интернет и да потърси още убийства. Лейси й се беше обадила следобед да й съобщи, че ФБР поемат нещата. Новината, че с разследването се залавят професионалисти и че нейната работа приключва, би трябвало да я ободри. Тя обаче бе започнала да осъзнава, че не е възможно просто да превключи на друга вълна и да продължи напред. Беше живяла неговия живот толкова дълго, че не можеше да го прогони от себе си. Оставаше й само работата, която отдавна бе занемарила, и прекрасната й дъщеря. Освен това ужасът не я напускаше. Питаше се докога ще продължи да се страхува. Щеше ли някога да мине цял час, без да се озърта?
Звънецът на вратата я стресна. Взе дистанционното, изключи звука на телевизора, грабна пистолета от масичката до вратата и надникна през щорите. Една улична лампа осветяваше предните морави на четирите къщи в нейната редица, но там не видя никого. Джери нямаше да отвори в 21 ч. в петък. Не се сещаше кой би могъл да се отбие, без да се обади предварително. Дори кандидатите за политически постове не обикаляха по домовете на избирателите в този час. Тя зачака звъненето да се повтори. Не смееше да надникне през шпионката. Изминаха няколко минути, а фактът, че човекът отвън не позвъни отново и че всъщност не искаше да я види, само влоши положението. Дали не бяха хлапета, които си правеха шеги? Досега това не се беше случвало на нейната тиха уличка. Стомахът й се сви на топка.