Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
Според тях той изглеждаше изморен, дори измъчен.
Баник седна на бюрото си и продиктува на секретарката си списък със задачи. След това каза, че трябва да проведе няколко телефонни разговора, и я помоли да излезе. Заключи вратата и огледа кабинета си. Бюрото, кожените столове, масата, шкафчетата, рафтовете с книги и правна литература. За късмет, от години не беше докосвал повечето. Задачата изглеждаше невъзможна, но той нямаше избор. Отвори куфарчето си, надяна латексови ръкавици, извади три пакета влажни кърпички и се захвана за работа.
Два часа по-късно съобщи на служителите си, че се прибира да си почива. Помоли ги да не му звънят. Вместо това обаче отиде с колата в тайния си офис в Пенсакола. Едва ли някой, който търсеше пръстови отпечатъци, щеше някога да намери това място, но не му се рискуваше. Беше го проектирал крайно предпазливо и внимаваше да не оставя никакви следи. Всичко беше дигитализирано нямаше книги, папки, сметки, нищо, чрез което да стигнат до него.
Изтегна се на канапето и успя да поспи няколко часа.
Според разписанието на часовете на Джери, официално публикувано онлайн, тя щеше да има лекция в 14 ч. в сградата на Факултета по хуманитаристика. Той шофира един час до Мобил и намери сградата по карта на кампуса, която беше запаметил.
Колата й, „Тойота Камри“ от 2009 г., беше паркирана заедно с още сто други на паркинг за преподаватели и студенти, за който се изискваха стикери. Баник си тръгна, отиде в една автомивка през няколко преки, пусна новия си шевролет тахо през програма на самообслужване, после паркира до прахосмукачките и отвори и четирите врати. Докато се трудеше, размени регистрационните номера и сложи някакви от Алабама. Когато цялата кола блесна от чистота, се върна до Факултета по хуманитаристика и паркира на най-близкото свободно място до тойотата камри. Отвори багажника на колата, извади крика и резервната гума и се престори, че сменя задната лява, на която й нямаше нищо.
Охранител от кампуса в старо бронко се приближи по алеята между паркираните автомобили и спря зад неговото тахо.
— Имате ли нужда от помощ? — попита той услужливо, но не направи опит да слезе.
— Не, благодаря — отговори Баник. — Справям се.
— Не виждам да имате стикер за паркиране.
— Така е, нямам. Просто гумата ми се спука ей там — кимна той към улицата. — Сега изчезвам.
Служителят от охраната отмина, без да каже и дума повече.
По дяволите! Грешка, която нямаше как да избегне.
Вдигнал шевролета на крик, но без да докосва гайките на гумата, той извади джипиес проследяващо устройство на магнит. Тежеше четиристотин грама и беше колкото дебела книга с меки корици. Запъти се нехайно към камрито, наблюдавайки зад тъмните си очила всяко движение. Забеляза трима студенти, които влизаха в сградата, но те изобщо не му обърнаха внимание, после бързо се приведе и постави устройството от едната страна на резервоара. Батерията му издържаше 180 часа и се активираше от движение, тоест почиваше си, докато колата е паркирана. Баник се върна до джипа си, смъкна го от крика, който прибра заедно с резервната гума, затвори багажника и се махна от паркинга.
Два часа по-късно камрито потегли. Баник го следеше на смартфона си и скоро го видя. Джери се отби в химическото чистене и се върна в апартамента си.
Проследяващото устройство работеше безупречно.
Той се прибра в Кълман, почака до 17:30 ч., когато съдът затваряше, и влезе през задната врата със собствения си ключ. През последните десет години си отключваше и заключваше със собствен ключ, когато пожелаеше, но рядко срещаше жива душа извън работно време. Не вършеше престъпление, просто си почистваше кабинета.
Отново избърса навсякъде и си тръгна вече по тъмно с две издути от папки и бележници куфарчета. Трудолюбив съдия.
34
В петък сутринта Лейси и Дарън пристигнаха в една правителствена сграда в центъра на града петнайсет минути преди „срещата на върха“ в 10 ч. Офисът на ФБР се намираше на шестия етаж, където специален агент Дагнър от Пенсакола ги чакаше пред асансьора.
От стаята си на третия етаж в хотел през две преки съдия Баник наблюдаваше паркинга с ръчен монокуляр. Проследи как Лейси и Дарън влизат в сградата. Десет минути по-късно пред входа спря седан с най-обикновени номера от Мисисипи, от който излязоха двама души. Бяха цивилни, дори се бяха издокарали със сака и вратовръзки за важната среща. След това пристигна черен джип и всичките му четири врати се отвориха едновременно. Федералните агенти — трима мъже и една жена в хубави тъмни костюми — се изсипаха и забързано влязоха в сградата. Последните двама излязоха от кола с регистрация от Флорида. Също в тъмни костюми.
Когато движението секна малко след 10 ч., Баник приседна на ръба на леглото и масажира слепоочията си. Бяха пристигнали федералните — хувитата от централата във Вашингтон, щатските полицаи от Флорида и момчетата от Билокси, Мисисипи.
Нямаше как да разбере какво си говорят. Рейф не беше успял да проникне в мрежата.
Съдията обаче имаше относително ясна представа какво се случва, а и знаеше как да научи с точност.
Събраха се около дълга маса в най-голямото помещение на офиса, а две секретарки им поднесоха кафе и бисквити. След първите запознанства — много имена, които Дарън се постара да си запише — шефът помоли за тишина. Казваше се Клей Видович, главен специален агент, и зае мястото начело на масата. От дясната му страна бяха специални агенти Суарес, Неф и Мъри. От лявата седяха шериф Дейл Блек и инспектор Нейпиър от Билокси. До него бяха двама следователи от щатската полиция на Флорида, Харис и Уендъл. Лейси и Дарън седяха в другия край на масата, защото мястото им не беше при истинските ченгета.
Правеше впечатление отсъствието на градската полиция в Пенсакола. Заподозреният беше от тук и имаше многобройни познанства. Не биваше да плъзват слухове. Местните момчета можеха само да попречат.
— И така, документацията е готова — започна Видович, — всички изисквания са изпълнени и ФБР вече официално е ангажирано със случая. Това е съвместен оперативен екип, в който си оказваме пълно съдействие. Шерифе, какво ще кажете за щатската полиция в Мисисипи?
— Държим ги в течение, но бях помолен да не споменавам пред тях за тази първа среща. Допускам, че ще бъдат в готовност, ако ни потрябват.
— Не сега, може би по-късно. Лейтенант Харис, уведомихте ли полицията в Маратон?
— Не, сър, но ще го направя, ако се налага.
— Добре, да започнем без тях. Всички сме прочели резюметата и сме наясно със ситуацията. Госпожо Столц, тъй като от вас тръгва всичко, запознайте ни с основните факти за няколко минути.
— Разбира се — усмихна се тя.
Единствената друга жена в стаята беше агент Агнес Неф, строг и опитен ветеран с каменно лице.
Лейси се изправи и избута стола си назад.
— Всичко започна от жалба срещу съдия Баник, подадена от жена под псевдонима Бети Роу.