Списъкът на съдията
- Автор: Гришэм Джон
- Серия: Таен свидетел #2
- Год: 2021
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-769-526-9
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Списъкът на съдията». Краткое содержание книги:
Но едно е да имаш подозрения, а друго — да можеш да ги докажеш. Мъжът е умен, манипулативен и изобретателен и никога не оставя улики на местопрестъплението. Разбира от криминалистика и полицейски процедури. И най-важното: познава закона, защото е окръжен съдия във Флорида. В списъка на жертвите му попадат хора, имали нещастието да се изпречат на пътя му. Ще успее ли Лейси да го залови, преди да влезе в този списък?
— Имам да ти кажа нещо важно.
— Бременна ли си?
— Това е биологично невъзможно по ред причини.
— Шегувам се, мамо.
Дениз подозираше, че важната новина е свързана с убийството — тема, която рядко засягаха.
— Разбрах. — Джери остави вилицата и взе чашата, сякаш имаше нужда да се подкрепи. — Аз… знам кой е убил баща ми.
Дениз спря да дъвче и я изгледа невярващо.
— Точно така — продължи Джери. — Търсих го двайсет години и накрая го открих.
Все още безмълвна, Дениз отпи глътка вино. Кимна на майка си да продължи.
— Уведомих властите и може би кошмарът най-сетне ще свърши.
Дениз въздъхна дълбоко и продължи да кима, но с мъка намираше думите.
— И аз трябва да съм на седмото небе от тази новина, така ли? Извинявай, но не знам как да реагирам. Има ли някакъв шанс да го арестуват?
— Така мисля. Да се надяваме и да се молим.
— Къде е той?
— В Пенсакола.
— Но това е страшно близо до Мобил!
— Близо е.
— Не ми казвай името му, моля те. Не съм готова да го чуя.
— На никого не съм го казала, само на властите.
— Към полицията ли се обърна?
— Не. Във Флорида има и други разследващи служби. Те вече се заеха със случая. Допускам, че много скоро ще уведомят полицията.
— Имаш ли доказателства? Железни доказателства, както се казва.
— Не. Опасявам се, че ще бъде трудно да се докаже, и това страшно ме тревожи.
Дениз допи чашата си на един дъх. Сервитьорката се случи наблизо и Дениз си поръча още една чаша. Озърна се и зашепна:
— Добре, мамо, как ще го разобличат, след като няма доказателства?
— Не знам всички отговори, Дениз. Това е работа на полицията и прокурорите.
— Значи ще има шумен съдебен процес, така ли?
— Надявам се. Няма да спя спокойно, докато той не бъде осъден и не влезе в затвора.
Дениз често се тревожеше заради нейната обсесия от убиеца. Алфред смяташе, че сестра му е на крачка от лудостта. Такава маниакална обсебеност от нещо, особено от нещо толкова травмиращо като убийството, не беше здравословна.
Дениз и Алфред бяха обсъждали въпроса през годините, макар и не напоследък. Тревожеха се за Джери, но бяха безсилни да я променят.
Останалите роднини избягваха темата за убийството.
— Ще се наложи ли да свидетелстваш в съда? — Тази мисъл видимо притесняваше Дениз.
— Вероятно. Обикновено първият свидетел, който щатът призовава, е член на семейството на убития.
— А готова ли си за такова нещо?
— Да, напълно готова съм да се срещна с убиеца в съда. Не бих пропуснала нито дума от този процес.
— Няма да те питам как си го открила.
— Дълга и заплетена история. Някой ден ще ти я разкажа, но не сега. Да се насладим на мига и да се насочим към по-радостни мисли. Просто реших, че сигурно би искала да знаеш.
— Каза ли на Алфред?
— Още не, но скоро ще се наложи.
— Би трябвало да съм доволна. Новината е добра, нали?
— Само ако го осъдят.
Съботната сутрин започна късно с кисело мляко на канапето, на което Джери щеше да спи през уикенда, и двете останаха по пижами до ранния следобед. Чак тогава взеха душ и излязоха, най-напред на кафе на Хюрън Стрийт. Беше великолепен пролетен ден, поседяха на слънце, увлечени в разговори за живота, бъдещето, модата, телевизионни предавания, филми, момчета и каквото още им хрумнеше. Джери се наслаждаваше на времето, прекарано с Дениз, съзнаваше колко безценни са тези мигове. Дъщеря й се превръщаше в умна и амбициозна млада жена с обещаващо бъдеще, което сигурно щеше да я отведе далече от Мобил, където тя и бездруго никога не беше живяла.
Дениз пък се притесняваше, че животът се изплъзва между пръстите на майка й и тя няма с кого да го сподели. На четиресет и шест все още беше красива и сексапилна, но се беше посветила на каузата да постигне възмездие за убийството на баща си. Заради своята фикс идея не можеше да поддържа нито романтична връзка, нито дори приятелство. През целия ден избягваха тази тема.
В събота Правният факултет беше домакин на турнир по софтбол с двойна елиминация, в който участваха десет отбора. Дениз седна зад волана на малката си мазда и двете с майка й пристигнаха в спортния комплекс. Разтовариха от багажника столове и хладилна чанта и си намериха място под едно дърво, близо до загражденията на лявото поле. Линк веднага ги забеляза и седна при тях на одеялото за пикник. Изпи една бира преди мача — повечето играчи пиеха дори на игрището — и Джери го разпита за бъдещите му планове. Мечтаел да работи в Министерството на правосъдието, а после да мине към частна практика. Не му се щяло да влиза в месомелачката на големите адвокатски фирми, искал да се занимава с дела, свързани с гражданските права на хората с увреждания. Баща му преживял трудова злополука и бил прикован към инвалидния стол.
Колкото повече Джери го наблюдаваше в присъствието на дъщеря си, толкова повече се убеждаваше, че Линк е нейното бъдеще. И нямаше нищо против. Той беше очарователен, умен, съобразителен и очевидно бе влюбен в Дениз.
Когато Линк отиде да се включи в играта, Дениз каза:
— Добре, мамо, искам да разбера как успя да откриеш онзи тип.
— Кой тип?
— Убиеца.
Джери се усмихна, поклати глава и накрая попита:
— Цялата история ли?
— Да. Искам да я чуя.
— Ще отнеме известно време.
— Какво друго да правим през следващите няколко часа?
— Добре.
31
Късно в събота сутринта Лейси и приятелят й напуснаха Талахаси и поеха на тричасово пътуване към Окала, северно от Орландо. Шофираше Али, а Лейси се грижеше за развлеченията. Започнаха с аудиокнига — кримка от Елмор Ленард, — но Лейси скоро реши, че й е дошло до гуша от престъпления и трупове, и превключи на политическо предаване. И то бързо я потисна, затова намери Ен Пи Ар, където двамата се посмяха, докато слушаха епизод от „Чакай, чакай… не ми казвай!“. Имаха уговорена среща с Хърман Грей за 14 ч.
Хърман Грей беше легенда във ФБР. Две десетилетия бе оглавявал Отдела за поведенчески анализ в Куонтико. Вече наближаваше осемдесет, затова се беше върнал във Флорида и живееше в охраняем комплекс със съпругата си и три кучета. Един от шефовете на Али го насочи към него и му издейства среща. Грей казал, че му е скучно и разполага с предостатъчно време, особено ако ще говорят за серийни убийци. Беше открил и изучил много такива престъпници в хода на кариерата си, говореше се, че знае за тях повече от всеки друг. Имаше две издадени книги по темата, но и двете не бяха особено полезни. Представляваха сборници, в които той описваше случаите си, придружени със зловещи снимки и малко прекалено самохвалство.