Списъкът на съдията

— Здрасти.

— Аз съм Боб Бътлър. Благодаря ви за жеста. Вътре имам студена бира. Искате ли?

— Може.

Той като че ли се поуспокои, когато огледа Бътлър: приведен надве, не представляваше никаква заплаха.

Не бяха заставали един срещу друг от двайсет и една години, когато бяха адвокати в Пенсакола. Баник се съмняваше, че Шнецър ще го познае, още по-малко с ниско нахлупената шапка и евтините рамки на очилата. Пристъпи вътре, задържа вратата отворена и двамата влязоха в тясната дневна на фургона.

— Благодаря, че дойдохте, господин Шнецър.

— Няма проблем.

Мал се извърна, сякаш търсеше къде да седне, и в този миг Баник бързо извади Оли от джоба си. С рязко движение удължи телескопичната пръчка двукратно, после трикратно и фрасна Мал по тила. Оловната топка пукна черепа му. Шнецър размаха ръце, простена и понечи да се обърне. Този път Оли се стовари върху лявото му слепоочие и той се строполи върху ниската масичка. Баник светкавично свали кобура му, извади пистолета и отиде да затвори вратата. Шнецър риташе, неистово въртеше очи и се мъчеше да каже нещо. Баник го удари отново и натроши черепа му на парчета.

— Сто трийсет и три хиляди долара — гневно процеди той. — Солиден хонорар ми открадна. Пари, които ми се полагаха и от които отчаяно се нуждаех. Голям мошеник беше като адвокат, Мал, голям боклук. Много се зарадвах, когато те пратиха в затвора.

Шнецър изхъхри и Оли отново се стовари. Още кръв опръска канапето и стената.

Баник вдиша дълбоко и загледа как жертвата му се бори за глътка въздух. Сложи си латексовите ръкавици, взе въжето, омота го два пъти около врата му и впери поглед в кръвясалите му очи, когато стегна примката. Стъпи върху гърдите му и се опита да счупи ребрата му, докато гледаше как въжето се врязва в кожата. Измина минута, после още една. Някои умираха с отворени очи — бяха му любимците. Той върза възела и се изправи да се възхити на делото си.

— Сто трийсет и три хиляди долара, откраднати от млад адвокат, още хлапе. Негодник такъв!

Когато Мал издъхна, очите му останаха отворени, сякаш искаше да наблюдава разчистването. По лицето и врата му се стичаше кръв, която капеше върху мокета. Голямо мазало.

Баник застина, ослуша се за гласове отвън, за някакъв необичаен звук, но не чу нищо. Отиде в предната спалня и надникна през прозореца. Минаха две хлапета на велосипеди.

Той рядко си позволяваше лукса да се разтакава, но в този случай нямаше защо да бърза. Пребърка джобовете на Мал и намери ключовете му. Телефонът му беше в задния джоб на панталона и той го сложи върху корема му — там щеше да го остави. Намери в един шкаф евтината прахосмукачка, която беше купил преди месец в брой от магазин за намалени стоки, и почисти пода на кухнята и дневната, като се стараеше да заобикаля кръвта. Когато приключи, извади торбичката и постави нова. Взе пакет влажни кърпички и избърса Оли и пистолета. Смени ръкавиците и пъхна стария чифт в найлонов чувал. Изтри бравите на вратите, кухненския плот, стените, всички повърхности в банята, макар че не беше докосвал почти нищо там. Пусна водата в тоалетната и спря водата към казанчето. Съблече се по боксерки и натъпка дрехите си в малката пералня. Докато тя се въртеше, той извади кутийка газирана вода от хладилника и седна в кухнята на няма и метър от стария си приятел Мал.

Беше смъкнал от плещите си мъчително и дразнещо бреме, което бе носил двайсет години. Изпитваше покой.

Когато пералнята приключи, той пъхна дрехите си в сушилнята и почака още малко. Телефонът на Мал звънна. Някой искаше да разбере къде е. Беше към седем, оставаше най-малко един час, преди да се стъмни.

Доколкото познаваше Мал, той едва ли беше споменал на някого от кантората какво се кани да направи. Малко вероятно бе да е оставил телефонен номер или адрес на евентуален нов клиент. Имаше огромен шанс да не се е връщал до кантората, а да е дошъл направо в Шугър Ланд, за да поеме апетитно дело, което да води сам и да открадне поредния хонорар.

Все пак съществуваше вероятност да е споменал нещо на секретарката. Минутите течаха монотонно, а с напредването на времето растеше и рискът.

Когато дрехите изсъхнаха, Баник ги облече и прибра вещите си в найлоновия чувал: Оли, използваните влажни кърпички, торбичката от прахосмукачката, пистолета. Щом се стъмни, той излезе навън и се приближи до пикапа на Мал. Някакви деца ритаха топка по-надолу по улицата. Все още с ръкавици, той се качи в него, запали двигателя и потегли. След три преки спря на паркинга на централния пазар, където се намираха бензиностанцията, магазинът за хранителни стоки и офисът на управата. Остави ключа на таблото и потъна в мрака. Десет минути по-късно се върна във фургона. Влезе да вземе найлоновия чувал и да хвърли прощален поглед на Мал, да се увери за последен път, че е мъртъв.