Списъкът на съдията

Към тях се приближи един студент, който изглеждаше по-заинтригуван от останалите. Дениз беше намекнала по телефона, че е възможно в картинката да има мъж, затова Джери беше пуснала радара. Студентът се казваше Линк, красиво момче от Флинт, и на Джери не й отне много време да се досети, че той е нещо повече от обикновен приятел. И тайно се зарадва, че е афроамериканец. Дъщеря й беше излизала с най-различни момчета и Джери ги приемаше, но дълбоко в себе си приличаше на повечето хора — искаше внуците й да изглеждат като нея.

Без да пита майка си, Дениз покани Линк да дойде с тях на питие. Тримата напуснаха общежитието и си направиха бавна разходка из квартала. Намериха си маса на открито в „Грото“ и се полюбуваха на несекващия поток от студенти, които просто се шляеха. Джери преодоля изкушението да разпита Линк за семейството му, за следването, интересите и плановете му за бъдещето. Дъщеря й щеше да се подразни, а тя си беше обещала да избягва всякакви драми през уикенда. Двете с Дениз си поръчаха вино, а Линк — наливна бира. Една точка за него. Джери познаваше достатъчно добре навиците на студентите и не гледаше с добро око на онези, които започваха вечерта с твърд алкохол.

Линк се оказа приказлив, смееше се непринудено и искрено се интересуваше какво преподава доктор Кросби. Джери съзнаваше, че я ласкае, но въпреки това й беше приятно. Неведнъж улови влюбените погледи, които си разменяха той и дъщеря й.

След като прекара около час с Линк, Джери реши, че и тя се влюбва в него.

По някое време Дениз даде знак на Линк, тайно от майка си, и той каза, че е време да тръгва. Отборът по софтбол на Правния факултет имаше вечерен мач с друг факултет, а той, разбира се, беше звездният играч. Джери го покани да вечеря с тях, но младежът със съжаление отклони поканата. Може би следващата вечер.

Щом Линк си тръгна, Джери моментално започна разпита:

— Е, казвай, сериозно ли е?

— Ох, мамо, престани.

— Не съм сляпа, миличка. Колко сериозна е тази връзка?

— Недостатъчно сериозна, за да я обсъждаме сега.

— Спиш ли с това момче?

— Разбира се. Ти не би ли спала с него?

— Не ми задавай глупав въпрос.

— А ти с кого спиш?

— С никого и точно там е проблемът.

Двете се засмяха, но малко напрегнато.

— Да сменим темата — предложи Дениз. — Алфред ми се обади преди два дни. Звъни ми от време на време.

— Много мило от негова страна. Радвам се, че все пак се обажда на някого.

Алфред беше по-големият брат на Джери, когото тя не беше виждала поне от три години. Бяха близки преди убийството на баща им, а след това се бяха постарали да се подкрепят, но маниакалните опити на Джери да намери убиеца в крайна сметка ги бяха отчуждили. Според нея Алфред се беше отказал твърде бързо. След като се увери, че убийството никога няма да бъде разкрито, той престана да говори за него. А тъй като за Джери нямаше друга тема, поне тогава, той рядко общуваше с нея. За да се махне от всичко това и да започне на чисто, Алфред се премести в Калифорния и не възнамеряваше да се връща. Имаше съпруга, която Джери не понасяше, и три деца, които тя обожаваше, но беше твърде далече, за да участва в живота им.

Няколко минути отпиваха от виното си и гледаха студентите. Накрая Джери каза:

— Сигурна съм, че и баща ти се обажда от време на време.

— Мамо, хайде да приключим със семейните въпроси и да продължим нататък, съгласна ли си? Татко ми изпраща сто долара месечно и се обажда през седмица. Пишем си есемеси и имейли, поддържаме връзка. Не искам да ми дава пари, нямам нужда от тях. Имам стипендия, работя, самостоятелна съм.

— Прави го от чувство за вина, Дениз. Напусна ни, когато ти беше съвсем малка.

— Знам, мамо, и с това слагаме точка на този разговор. Хайде да отиваме на вечеря.

— Казвала ли съм ти колко се гордея с теб?

— Най-малко веднъж седмично. И аз се гордея с теб.