![Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/3/katerina-de-medichi-bg-download.jpg)
Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
– Извинявайте.
– Не ме наранихте, Ваше Височество – излъгах, без да поглеждам към него. – Извиках от изненада.
– Не говорех за това, макар да съжалявам и за него – поясни той. – Съжалявам, че не бях по-мил. Вие сте толкова нежна. Братята и сестрите ми ви харесват. Татко – също.
Взирах се в балдахина пред мен, в играта на пламъците върху златните нишки, втъкани сред тъмночервените и горскозелените.
– А вие? – попитах.
– Очарователна сте – отвърна срамежливо той. – Достолепна, но и сърдечна. Всички в двора са впечатлени. Но... аз не се отличавам с ведър нрав като братята си и знам, че дразня баща си. Ще се постарая да се поправя.
– Не се извинявайте. Не сте искали да се ожените за мен. Чужденка съм, не съм благородничка и съм грозна...
– Не говорете така за себе си! – възмути се той. – Забранявам ви. Достатъчно привлекателна сте. Не само красавиците са обаятелни.
Думите му прозвучаха толкова искрено и непресторено, че аз се обърнах бързо по гръб, за да застана с лице към него.
– О, Анри – протегнах ръка към него, ала явно бях прибързала. Той сбърчи вежди и се отмести с импулсивно отвращение. Веднага се отдръпнах назад. Очите му срещнаха моите, без да ме виждат – наблюдаваха нещо отвъд мен, нещо зловещо. Съзрях неумело прикритата омраза в погледа му и се свих плахо.
"Как – помислих си, – как ще ти разкажа за кървавия си сън, ако не ме заобичаш?"
Той сведе очи.
– Моля ви, съжалявам... наистина съжалявам, Катрин. Просто съм ужасно изморен.
– И аз – кимнах вдървено. – Бих искала да поспя.
Обърнах се с гръб към него.
Той се поколеба – опита се вероятно да намери думи, за да смекчи обидата ми – и накрая също ми обърна гръб. Будува известно време, ала най-сетне сънят го обори.
Ако в новия ми дом имаше място, където да се усамотя, щях да отида там. Стаята обаче, където прекарах последните си дни като девственица, беше пълна с прислужници, а коридорите – с гуляйджии. В преддверието бдяха придворните дами; станех ли, раздвижех ли се, щяха да разберат. Цяла нощ останах там, където най-малко желаех да бъда – в леглото на Анри.
В часовете преди зазоряване пак там ме осени зловеща мисъл и ме изтръгна от леката дрямка.
Когато се отдръпна с погнуса от мен, Анри навярно не бе видял нито омразния си баща, нито нежелания брак. Благодарение на невинната си чувствителност вероятно бе прогледнал в дълбините, където върху душата ми чернееше тъмно петно.
Седемнайсета глава
През последвалите седмици Анри не дойде в покоите ми и не ме извика в своите. Ловуваше, участваше в турнири или играеше тенис с по-големия си брат. Често седях с аристократите от кралския двор в просторната закрита галерия и гледах Анри и Франсоа. Единият брат вдигаше високо топката с лявата си ръка и извикваше:
– Дръж!
Предупреждение към съперника, че ще удари топката във високата каменна стена. Умението да се опазят от лудешки рикоширащото кълбо – или да обезглавят зрителите – свидетелстваше за ловкостта им. Младият Франсоа – светлокож и златокос до тъмния си брат – печелеше симпатията на тълпата, като се кланяше с шеговита усмивка при всяка своя грешка. Край него Анри се оживяваше – по-атлетичен от ниския, тежък и по-неповратлив Франсоа. Анри лесно би печелил винаги, но често бъркаше нарочно, отстъпвайки победата на брат си.
Когато не спортуваше, Анри често се усамотяваше с русокосата вдовица от свитата на кралица Елеонор. Младият Франсоа, от друга страна, обичаше да вечеря, а и да обядва със сестрите си.
Веднъж го попитах коя е вдовицата. Казвала се Диан дьо Поатие, съпруга на покойния Луи дьо Брезе – влиятелен възрастен мъж, велик сенешал на Нормандия. Баба ѝ произхождала от семейство Дьо ла Тур д'Оверн – тоест, бяхме втори братовчедки.
На четиринайсет години мадам Дьо Патие дошла в двореца и станала придворна дама на първата съпруга на краля – Клод. През двайсетте години, изминали оттогава, се прославила с почтеността и сдържаността си; обличала се скромно и не използвала руж и белило като другите жени. Била набожна католичка и негодувала срещу настъплението на протестантите в кралския двор.
– По какви въпроси съветвате съпруга ми? – поинтересувах се аз.
Набодох парче телешко – носех си вилица от Италия и още предизвиквах удивените погледи на французите, задето използвам толкова екзотично приспособление – и спрях, преди да го лапна.
Младият Франсоа взе парче месо с пръсти и отхапа голям залък.
– По протокол, етикеция и политика – отговори ми, дъвчейки. – Владее и трите. – Преглътна и ме изгледа любопитно. – Не бива да ревнувате. Дамата се слави с добродетелността си. И е двайсет години по-възрастна от Анри.